Курт Тухолски

поезия

Литературен клуб | страницата на преводача | „Усмивката на Мона Лиза“

 

ЗАПРОЛЕТЯВАНЕ

 

Курт Тухолски

 

Превод от немски: Венцеслав Константинов

 

     

    Я виж: дебелият поет навънка,
    разбуден пак от своя зимен сън,
    на арфата си бодри песни дрънка -
    дзън-мрън; лъхти ветрец, небесен звън...

     

    Той озарен е, ангелче с къдрица
    венеца лавров му държи отпред.
    Ей, пролет иде - младата мръсница, -
    и пробва, още плахо, пирует.

     

    А барометърът заплашва: "Хора!
    Не бързайте! Ще падна скоро, знам!"
    Дори и барометрите дърдорят...
    На Теобалд в страната няма ням.

     

    В театъра намираш крах и свади;
    а идеш ли на карнавал, звучат
    протести - вкусваш всякакви наслади
    и всички все гълчат, гълчат...

     

    Огледаш ли Германия и този
    опасан от овни духовен мир
    с фатални Парси-фалове и пози -
    ех, Пролет! Нека зима е безспир!

     

 

 

 

 

 

 

 

 

предишно стихотворение | следващо стихотворение

 

Електронна публикация на 07. януари 2014 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]