Ерих Кестнер

поезия

Литературен клуб | страницата на преводача | „Усмивката на Мона Лиза“

 

ДЕЙСТВИТЕЛЕН РОМАНС

 

Ерих Кестнер

 

Превод от немски: Венцеслав Константинов

 

     

    След като се любеха вече осма година
    (а можем да кажем: любеха се добре),
    любовта им изчезна съвсем без причина,
    сякаш бе шапка или цигаре.

     

    Те бяха тъжни, но пак се желаеха,
    целувката сякаш пак същата беше,
    какво да направят и двама не знаеха.
    И тя се разплака. А той мълчеше.

     

    От прозореца можеха навън да погледнат.
    Той каза, че пет е часът и е рано,
    време е някъде на кафе да поседнат.
    В съседство подрънкваше някой на пиано.

     

    Отидоха в близкото кафене на квартала,
    внимаваха чашите си да не разлеят.
    Вечерта ги завари с уста онемяла.
    Седяха сами, а луната бе цяла,
    и просто не можеха да го проумеят.

     

 

 

 

 

 

 

 

 

предишно стихотворение | следващо стихотворение

 

Електронна публикация на 07. януари 2014 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]