Курт Тухолски

поезия

Литературен клуб | страницата на преводача | „Усмивката на Мона Лиза“

 

 

ПРОЛЕТТА ДОЙДЕ!

 

Курт Тухолски

 

Превод от немски: Венцеслав Константинов

 

     

    Симптома забелязваш първо в песа,
    а после в календара и в лъха;
    и най-накрая някоя принцеса
    обгръща се на пролетта в пуха.

     

    Човек! Какво от пролетта желае?
    Нали целогодишно тъне в сласт?
    Ала нагонът му предел не знае -
    и механизмът му е в божа власт.

     

    И всеки път процесът се повтаря:
    наслада дирим, не молитвен слог;
    свещената одежда в надпревара
    скверним - нима това желае Бог?

     

    И фауната също се нарежда:
    ей там виж пуделката с шпица бял -
    изисканата дама поглед свежда,
    а надничарят в завист тръпне цял.

     

    Но крясъците двойката не плашат,
    Ромео получава здрав ритник -
    разбирам: влюбените ги пердашат...
    Така е всяка пролет, всеки миг.

     

    Е, майко, дай ми мойта мандолина,
    кафето ми сложи до стола мек -
    и моят бас кънти: „Сабина, бина...“
    Какво да правя? Също съм човек.

     

 

 

 

 

 

 

 

 

предишно стихотворение | следващо стихотворение

 

Електронна публикация на 07. януари 2014 г.
© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]