Ерих Кестнер

поезия

Литературен клуб | страницата на преводача | „Усмивката на Мона Лиза“

 

ЕДНА МАЙКА СИ ПРАВИ РАВНОСМЕТКА

 

Ерих Кестнер

 

Превод от немски: Венцеслав Константинов

 

     

    Не пише моят син, защо, не знам.
    Писмото за Великден бе последно.
    За мен си спомнял с радост, казва там,
    и ме обичал много, извънредно.

     

    Откак бях с него, дните все броя -
    година и половина вече става.
    Понякога край релсите стоя,
    щом за Берлин - той там е - влак минава.

     

    Веднъж дори си купих и билет,
    насмалко за Берлин да отпътувам!
    Но след това отново чаках ред,
    билета върнах - где ще пренощувам?

     

    Любима имал, даже бил сгоден.
    Очаквам снимката й със тревога.
    Ще викне ли на сватбата и мен?
    Възглавка да им избродирам мога.

     

    Не зная тя харесва ли везма...
    И люби ли го, както той жадува?
    Понякога се чувствам тъй сама.
    Нима по-нежен син не съществува?

     

    А хубаво живеехме си двама! -
    В един дом... И в един и същи град.
    Вън свири влакът... Сън за мене няма.
    Дали синът ми кашля в този хлад?

     

    Остави ми той детските обуща.
    Голям е днес и опустя домът.
    Седя и мъката не ме напуща.
    Защо децата трябва да растат?

     

 

 

 

 

 

 

 

 

предишно стихотворение | следващо стихотворение

 

Електронна публикация на 07. януари 2014 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]