Курт Тухолски

поезия

Литературен клуб | страницата на преводача | „Усмивката на Мона Лиза“

 

 

ЦЯЛ СВЯТ ТЪРСИ

 

Курт Тухолски

 

Превод от немски: Венцеслав Константинов

 

    На Уолт Уитман

     

     

    Видени отгоре, нещата изглеждат приблизително тъй:

     

          Всички обикалят един покрай друг и търсят.

     

    Храна.
    Мечката броди нощем в гората и ръмжи,
          понеже е гладна -
    тя търси пчелна хралупа или нещо друго, за да издуе
    своето сланинесто рухо;
    безработният раздипля с треперещи от студ ръце
          скъсано парче вестник - може би вътре има
          нахапана кифла?

     

    Японецът учтиво се оригва и взима още една изящна
          купичка ориз - търси с очи по-малко красивата,
          понеже е добре възпитан;
    кърмачето блъска нетърпеливо по майчината гръд.

     

    Любов.
    Банковият прокурист цели два часа дърдори за Пикасо
          и въобще за модерно изкуство - при това я съблича
          с поглед;
    фелдфебели бъркат под полите на селското момиче;
    един господин с намигане пита портиера в хотела
          къде може човек тук да чукне нещо;
    швестер търси друг швестер;
    копнеещата учителка определя на своя междувременно
          порасъл ученик час за вторник вечер;
    танцьорката хвърля по време на танца особени погледи
    в ложата, където сияе накитената с бижута съпруга
          на едрия търговец;
    Ханс търси Грете;
    глупчо, канарчето, възбудено скача по пръчката и бие
          с малките си крилца, вече не издържа.

     

    Пари.
    Милиони се стичат в града сутрин от сивите, опушени
    гари на предградията, краката им се тътрят, облак
          от човешки изпарения тегне над тях;
    приятели предават приятелите си, докато те търсят;
    пенсионерът разгръща списъка на печалбите;
    просякът търси някого, който да му повярва, че е сляп;
    картоиграчи, полубезумни, търсят да уредят някакъв заем;
    банкерът търси чужди пари.

     

    Всички търсят.

     

    Търкулналата се от стола монета и падащият самолет
          търсят земята - любимата гравитация!
    Един човек търси кучето си и то него;
    майка ми търси своето калъфче с ключове;
    семейства търсят квартира;
    един отчаян търси причината, задето живее на този свят.

     

    Видени отгоре, нещата изглеждат приблизително тъй:

     

    Никой няма това, което всъщност му е нужно.

     

    Цял свят търси.

     

 

 

 

 

 

 

 

 

предишно стихотворение | следващо стихотворение

 

Електронна публикация на 07. януари 2014 г.
© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]