На Уолт Уитман
Видени отгоре, нещата изглеждат приблизително тъй:
Всички обикалят един покрай друг и търсят.
Храна.
Мечката броди нощем в гората и ръмжи,
понеже е гладна -
тя търси пчелна хралупа или нещо друго, за да издуе
своето сланинесто рухо;
безработният раздипля с треперещи от студ ръце
скъсано парче вестник - може би вътре има
нахапана кифла?
Японецът учтиво се оригва и взима още една изящна
купичка ориз - търси с очи по-малко красивата,
понеже е добре възпитан;
кърмачето блъска нетърпеливо по майчината гръд.
Любов.
Банковият прокурист цели два часа дърдори за Пикасо
и въобще за модерно изкуство - при това я съблича
с поглед;
фелдфебели бъркат под полите на селското момиче;
един господин с намигане пита портиера в хотела
къде може човек тук да чукне нещо;
швестер търси друг швестер;
копнеещата учителка определя на своя междувременно
порасъл ученик час за вторник вечер;
танцьорката хвърля по време на танца особени погледи
в ложата, където сияе накитената с бижута съпруга
на едрия търговец;
Ханс търси Грете;
глупчо, канарчето, възбудено скача по пръчката и бие
с малките си крилца, вече не издържа.
Пари.
Милиони се стичат в града сутрин от сивите, опушени
гари на предградията, краката им се тътрят, облак
от човешки изпарения тегне над тях;
приятели предават приятелите си, докато те търсят;
пенсионерът разгръща списъка на печалбите;
просякът търси някого, който да му повярва, че е сляп;
картоиграчи, полубезумни, търсят да уредят някакъв заем;
банкерът търси чужди пари.
Всички търсят.
Търкулналата се от стола монета и падащият самолет
търсят земята - любимата гравитация!
Един човек търси кучето си и то него;
майка ми търси своето калъфче с ключове;
семейства търсят квартира;
един отчаян търси причината, задето живее на този свят.
Видени отгоре, нещата изглеждат приблизително тъй:
Никой няма това, което всъщност му е нужно.
Цял свят търси.