Венцеслав Константинов

афоризми

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | азбучен указател

 

ЛИЧНОСТ, ТРУД, ГЕНИЙ*

 

Венцеслав Константинов

 

 

     

         Корица на книгата. Снимка: Ciela.bg * Ако желаеш нещо много силно, то ще се осъществи, при това по най-неочакван начин.

 

         * Без съзнанието, че струваш нещо, се ровиш в незначителности.

 

         * Безсрамниците обичат да се правят на срамежливци.

 

         * Боецът спи на тръни, мъдрецът - на лаври.

 

         * Бъди си верен - тъй няма да си неверен на друг.

 

         * В някои бисерни миди се зараждат мъниста.

 

         * В речта на умника всяка дума е по-умна от следващата.

 

         * В схватката със себе си победител винаги е победеният.

 

         * В тясна гръд не може да се крие "широка душа".

 

         * Всеки желае да го уважават, но крие желанието си като срамна болест.

 

         * Геният крачи без посока, но достига целта си.

 

         * Геният не се интересува от мерки и теглилки.

 

         * Гласът издава характера.

 

         * Гледаш най-умно, когато нищо не разбираш, и най-глупаво, когато всичко ти е ясно.

 

         * Глупакът бди.

 

         * Глупакът няма възраст, няма националност, няма история...

 

         * Глупецът е вторачен в Живота, мъдрецът - в Смъртта.

 

         * Глупецът ненавижда мъдреца, без да знае защо.

 

         * Глупостта е работлива, мъдростта е мързелива.

 

         * Големият ум ражда и големи глупости.

 

         * Големият човек се наслаждава на анонимността.

 

         * Грижата на мъдреца - да е винаги готов...

 

         * Да заспиш с мисълта, че си сторил нещо хубаво и вярно...

 

         * Да постигнеш себе си не е най-важното - то е единствено важното.

 

         * Да приемеш достойнствата на врага си е знак, че си надскочил себе си.

 

         * Да продаваш красивия си ум те прави сроден с жриците на друга древна професия.

 

         * Да се загубиш по прав път е постижение!

 

         * Да се погледнеш в огледалото и да не се познаеш...

 

         * Двуличен търговец: продава морски и слънчеви зайчета - плащаш две, взимаш три.

 

         * Дори когато грешат, някои говорят с езика на правдата.

 

         * Дръж се със себе си като с равен!

 

         * Душата на мъдреца свети с отраженията на Вечността.

 

         * Едни се раждат като завършени личности, други се самоизграждат цял живот.

 

         * Едни търсят, без да намират, други намират, без да търсят.

 

         * За мъдреца суетата е безплодна любовница.

 

         * За простака лицемерието е култура.

 

         * За цялостния човек "Любовта към Съдбата" (amor fati) е взаимна.

 

         * Здравият може да се престори на болен, но болният не може да се престори на здрав.

 

         * Здравият разум е надеждата на болния човек.

 

         * Значимият човек се познава по значимостта на грешките му.

 

         * Интелектуалецът смята своята стъписаност пред света за дълбокомислие.

 

         * Интелигентният отбягва начетените.

 

         * Интелигентният рано проумява, че интелигентността му не струва много.

 

         * Капката безумие, блещукаща у всекиго, не се отцежда никога.

 

         * Когато глупакът каже "Аха!", умният повдига вежди.

 

         * Когато ловецът не удари лисица, застрелва някое бездомно куче - за самочувствие.

 

         * Когато претърпиш злополука, огледай останките - може да откриеш "златното ключе".

 

         * Красотата на мъжа е в характера.

 

         * Културата на бащиния дом е бреме за подрастващия талант.

 

         * Кучето е боец, котката е мъдрец.

 

         * Където и да погледнеш, откриваш следите на Гения.

 

         * Към интелигентността спада и това да знаеш какво не знаеш.

 

         * Липсата на успех може да се окаже най-големият ти успех.

 

         * Малодушието обича да се представя за благородство.

 

         * Мачканият не иска свобода, иска сам да мачка.

 

         * Машината работи, човекът се труди.

 

         * Мислите са пчелният кошер на мъдреца.

 

         * Мислителят е човек, който се мъчи да сложи ред в себе си.

 

         * Може да си умен, за да натрупаш богатство, но трябва да си глупав, за да го пожелаеш.

 

         * Можеш да отвориш консервена кутия, но не можеш да я затвориш обратно.

 

         * Мъдрецът е мразен от неудачника и презиран от преуспелия.

 

         * Мъдрецът е нерешителен, глупецът - неустрашим.

 

         * Мъдрецът е пазител на мъдростта - не я разпространява.

 

         * Мъдрецът има повече отговори, отколкото въпроси.

 

         * Мъдрецът не върши нищо, но го върши съвършено.

 

         * Мъдрецът не търпи глупците, но ги предпочита пред умниците.

 

         * Мъдрецът обича, но не се влюбва.

 

         * Мъдрецът се взира поравно в света и в себе си.

 

         * Мъдрецът се усеща глупаво, когато трябва да обяснява своята мъдрост.

 

         * Мъдрецът чете само неща, които прилягат на мъдростта му.

 

         * На въпроса откъде е, мъдрецът казва: "Аз съм гражданин на Самотата."

 

         * Наградата за достойния живот е достойният живот.

 

         * Надеждата на бездарника: да го смятат за "добър човек".

 

         * Наивникът е глупак, озарен от небесна светлина.

 

         * Наивният изпитва радост, разсъдливият - задоволство.

 

         * Най-вдъхновен е безполезният труд.

 

         * Най-злощастна е несподелената любов към себе си.

 

         * Най-много се тревожи онзи, който жадува за спокойствие.

 

         * Най-неприятното качество на глупците е тяхното количество.

 

         * Начетеният човек има затруднения в общуването.

 

         * Не се отклонявай от себе си!

 

         * Не се проваля този, който няма цел.

 

         * Не се уморявай да чакаш себе си!

 

         * Неволята укрепва характера, но убива таланта.

 

         * Незначителният човек се мъчи да намери признание поне у дома си.

 

         * Некадърникът възприема новата жена на колегата си като лична обида.

 

         * Некадърността лесно минава за праволинейност.

 

         * Нещастието не те прави по-умен, а по-предпазлив.

 

         * Никога не е късно да оглупееш.

 

         * Носиш в себе си успеха.

 

         * Нощта е храм на разбойниците.

 

         * Нужна е дарба, за да опазиш дарбите си.

 

         * Някои са благородно глупави, други - вулгарно умни.

 

         * Няма мъдрост, която да победи насилието...

 

         * Още първите прояви на гениалност ги замерят с камъни.

 

         * Поривът към съвършенство те прави крехък в сблъсъка с деня.

 

         * Посредственият прави всичко, за да те срине до себе си.

 

         * Посредственият човек е недоверчив.

 

         * Посредствеността се предава по наследство, гениалността - не.

 

         * Посредствеността се приема за порядъчност.

 

         * Постигаш целта си само ако си узрял за нея.

 

         * Пренебрежението е оръжие на неуверените.

 

         * Преценка може да даваш само за неща, които сам би извършил.

 

         * При далечна цел не виждаш къде стъпваш.

 

         * Присмехът на глупака е отличие за мъдреца.

 

         * Простакът е доволен, че няма предци и светът започва от него.

 

         * Простакът живее, умира, и друг се ражда...

 

         * Простакът не благодари и не се извинява - той се бои от хората.

 

         * Пътят към себе си минава през себеотрицанието.

 

         * Равноправие искат негодните за живот.

 

         * Радостта е знак, че си свършил работата си добре.

 

         * Размишленията за велик човек са като спомен за красива жена.

 

         * Разумният живот понякога избухва в неовладяно безумие.

 

         * "Раят - това са другите!" - рече саможивецът и потъна в себе си.

 

         * Рушенето може да е по-приятно от граденето.

 

         * С дълголетие се гордее безплодният дух.

 

         * С чисти ръце се вършат и мръсни дела.

 

         * Селската работа е непосилна за интелектуалеца - поради нейната сложност.

 

         * Силните на деня и силните на нощта са от една кръвна група.

 

         * Слаби са ми дяволите, та ме хващат ангелите...

 

         * Славата е сладко бреме - духовните диабетици го избягват.

 

         * След третата водка установяваш, че втората ти е дошла в повече.

 

         * Слепецът може да вижда по-надалеч от зрящия.

 

         * Слепецът не се страхува от тъмнината.

 

         * Смей се над себе си, ала не на глас.

 

         * Страхът от поражение осуетява и най-смелите начинания.

 

         * Стремежът към съвършенство е неизлечим порок.

 

         * Съдба имат хората с характер.

 

         * Тайната надежда на мъдреца: да не очакват от него много мъдрост.

 

         * Талантът вирее и загива най-бързо между сродни таланти.

 

         * Талантът да се издигаш над всекидневието е талантът да осъществиш талантите си.

 

         * Талантът на бездарника е в погубването на чужди таланти.

 

         * Талантът на младини е пламък, на старини - пожарище.

 

         * Телевизорът е прозорчето на самозазидалия се човек.

 

         * Трудно е да признаеш, че някой е по-добър от теб.

 

         * Трудът побеждава всичко - освен трудолюбието.

 

         * Умната глава предизвиква цъкане: възторжено или неодобрително.

 

         * Умната маймуна изцежда от кокосовия орех уиски.

 

         * Умният човек е глупак, който съзнава това.

 

         * Умното дете знае малко, но за всичко се досеща.

 

         * Унижаването на велик човек доставя велико удоволствие.

 

         * Успехът е банален, интересно е поражението...

 

         * Успехът има стойност единствено в битката със себе си.

 

         * Успехът те отделя от самия теб.

 

         * Устремени към невъзможното, пропускаме възможното.

 

         * Физическият труд ни предпазва да надничаме в душата си.

 

         * Характерът често е проява на едностранчивост.

 

         * Хората с потекло по-трудно намират пътя си.

 

         * Хората се хвалят с нещастията си като с постижения.

 

         * Цялостният човек е отзивчив, разпокъсаният е боязлив.

 

         * Четенето на вестници е интелектуално самоубийство.

 

         * Човек знае, че ще умре, но се държи така, сякаш не знае.

 

         * Човек-кърлеж: прилепва се към по-значими от него и се храни с кръвта им.

 

         * Човекът на удоволствията не подозира за насладата от творчеството.

 

         * Човекът-конфекция приляга за всеки градеж - като тухла-четворка.

 

         * Чуваш ли стъпки? Може би не са твоите.

 

         * Чувството, че не правиш нищо, вече е знак, че правиш нещо.

 

         * Чуждата мъдрост не те прави мъдрец.

 

         * Щастливият човек не разбира от шега.

 

         * Ще постигнеш много, ако се задоволяваш с малко.

 

         * Юбилеен сборник в чест на... А честта липсва.

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

 

 

 

---

 

 

* Четвърта част от книгата с афоризми на Венцеслав Константинов „Тайният живот на дъжда“, която е на пазара с марката на издателство „CIELA“! Очаквайте всеки понеделник в продължение на десет седмици по една част от книгата!

 

Издателство ``Ciela``

Електронна публикация на 08. ноември 2013 г.
Публикация в кн. „Тайният живот на дъжда“, Венцеслав Константинов, Изд. „СИЕЛА“, С., 2012 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]