Венцеслав Константинов

афоризми

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | азбучен указател

 

ПРИРОДА, ЖИВОТ, СМЪРТ*

 

Венцеслав Константинов

 

 

     

         Корица на книгата. Снимка: Ciela.bg * Айсбергът крие тайната си до последния миг.

 

         * Ако върху тебе падне гръм и не те убие, значи си заспал дълбоко.

 

         * Ако маймуната можеше да се смее, животът ни навярно щеше да е друг.

 

         * Ако обичаш дългите сенки, дочакай залеза.

 

         * Без аромата на Смъртта животът губи вкуса си.

 

         * Безмълвието на гората тътне.

 

         * Безсмъртна е Смъртта.

 

         * Бели брези сред черни борове - графиката на гората.

 

         * Бият се гарван и сврака - кое очовечава така тези животинки?

 

         * Българската Смърт е жена - може да пофлиртуваш с нея, преди да те отведе под венчилото.

 

         * В долината вече спят, а върховете още греят в слънчевите лъчи.

 

         * В маймунското царство горилата е венецът на творението.

 

         * В планината хората се поздравяват, сепнати от властта на Природата.

 

         * Вечерни лястовици - къпят се в падащия хлад.

 

         * Внезапната смърт е продължение на здравословния живот.

 

         * Воденицата дърдори и приспива крадците.

 

         * Върхът подсказва героизъм, долината - мъдрост.

 

         * Вярваш, че си завършил благополучно живота си - а той продължава...

 

         * Вятърната мелница е ангелът покровител на хляба.

 

         * Гората те гледа и когато не я виждаш.

 

         * Горчивата Съдба подготвя вкуса ти за сладостта на Смъртта.

 

         * Гробът те скрива от ударите на Живота.

 

         * Грохотът на града заглушава музиката на небесните сфери.

 

         * Да се оставиш на произвола на Съдбата - какво блаженство...

 

         * Да умреш с чувството, че си току-що роден...

 

         * Дали Смъртта ще ти позволи да узнаеш какво има след нея?

 

         * Дали ти си отиваш от Живота, или Животът си отива от теб?

 

         * Докато не мислиш за Смъртта, си нетленен.

 

         * Дъждът е кралски жанр...

 

         * Дъждът приспива будната и разбужда спящата душа.

 

         * Дървото остарява по-красиво от човека.

 

         * Една есен ще ти е последна - не забравяй да й се порадваш.

 

         * Жабата квака до запознанството си с щъркела.

 

         * Живеене заради самото живеене - почти артистично постижение.

 

         * Живееш само веднъж, но ако не ти харесва, и това е много.

 

         * Животът има само това значение, което му придаваш.

 

         * Животът има цена само когато не я знаеш.

 

         * Животът не е толкова сериозен, че да му се посветиш изцяло...

 

         * Животът няма смисъл - тъкмо тук е дълбокият му смисъл...

 

         * Зазоряването е святото тайнство на Природата.

 

         * Залезът е най-красив, когато изгревът е бил забулен в облаци.

 

         * Има женски, меки върхове и мъжки, настръхнали чукари.

 

         * Има живот след живота, но има живот и преди живота.

 

         * "Има още един, по-добър свят!" - рече прасето по Коледа.

 

         * Когато дъждът преминава в градушка, показва характера си.

 

         * Когато остарееш, усмивките ти стават въздишки.

 

         * Кое е за предпочитане: да умреш болен или да умреш здрав?

 

         * Кое е по-важно: да знаеш датата на раждането си или датата на смъртта си?

 

         * Който не е готов за Смъртта, не е готов и за Живота.

 

         * Културата включва Природата - цивилизацията я изключва.

 

         * Леглото е най-доброто място за любов и за смърт.

 

         * Между дъжда и сълзите няма общо, и все пак...

 

         * Миризмата на гнили ябълки изостря вкуса към Живота.

 

         * Мислиш, че си сам, а от клонака те наблюдава синигер...

 

         * Мисълта за Смъртта тревожи, но и страшно успокоява, страшно...

 

         * Мисълта, че си още жив, не ти е достатъчна...

 

         * На младини си пожелаваш лек живот, на старини - лека смърт.

 

         * Най-важните неща в живота присъстват чрез своето отсъствие.

 

         * Най-високи са морските вълни, които се блъскат в дъното.

 

         * Най-голямото чудо: свят без чудеса.

 

         * Най-злият враг на вълците е немската овчарка - опитомен вълк.

 

         * Най-красиви са скоковете на кошутата, когато е изплашена до смърт.

 

         * Най-хубавото на птиците е, че говорят на непознат език.

 

         * Най-черна е сянката на бялата мечка.

 

         * Не можеш да разбереш живота си, ако само го градиш.

 

         * Не се обеси, защото не намери достатъчно красиво дърво.

 

         * Неизлечимата болест разтваря портите на Ада.

 

         * Никога не е скучно да мислиш за Смъртта.

 

         * Няма избавление за страхуващия се от Смъртта.

 

         * Няма прегради за скочилия в бездната...

 

         * Облаците са предизвикателство към едноизмерния свят на човека.

 

         * Основи на хигиената: "Всеки ден по-чисти от следващия..."

 

         * От върха на планината навлизаш в облаците.

 

         * От умиращия не очаквай справедливост.

 

         * "Парите или живота!" - "Вземете ми живота, парите ми трябват."

 

         * Планината замайва с многообразието, морето - с еднообразието.

 

         * Планината те скрива, морето те издава.

 

         * По Коледа прасето се побратимява кръвно с ножа.

 

         * Повечето хора живеят само веднъж.

 

         * Покоят на планината опиянява, шумът на града отрезвява.

 

         * Последният ти миг не е последен...

 

         * Прасето никога не поглежда към звездите.

 

         * Преди Смъртта да се обърнеш с гняв назад и да не откриеш нищо...

 

         * Предсмъртната агония не може да се симулира.

 

         * Представям си дъжд, който вали от земята към облаците...

 

         * Приключението на Живота започва едва когато осъзнаеш, че той приключва.

 

         * Решението да сложиш край на живота си те зарежда с жизнелюбие.

 

         * Смърт по време на сън - може би най-прекрасния...

 

         * Смъртта е добра възможност да започнеш живота си наново.

 

         * Смъртта е като едрата шарка - не повтаря.

 

         * Смъртта идва в края на живота - защо не в началото?

 

         * Смъртта не носи свобода.

 

         * Смъртта повелява да се докажеш в Живота.

 

         * Смяташ, че Смъртта е близо, а живееш още дълго - в очакване.

 

         * Снежният човек не издава намеренията си.

 

         * Стръкове трева - обещание за вечност...

 

         * Създател, Рушител, Потребител, Наблюдател - каре аса в покера на живота.

 

         * Тъкмо си се научил да живееш, пристига Смъртта.

 

         * Узрял си за Смъртта, но тя те грабва, щом за миг загубиш готовността.

 

         * Умира само живият човек - мъртвият е безсмъртен.

 

         * Умирането е горчива напитка, Смъртта - сладка целувка.

 

         * Уханието на бебешка бузка ми дава сили да крача към Смъртта.

 

         * Целта е да напуснеш този живот такъв, какъвто си.

 

         * Шумът на гората е зеленият глас на морето.

 

         * Щастие е да умреш, преди да си повикал Смъртта.

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

 

 

 

---

 

 

* Девета част от книгата с афоризми на Венцеслав Константинов „Тайният живот на дъжда“, която е на пазара с марката на издателство „CIELA“! Очаквайте всеки понеделник в продължение на десет седмици по една част от книгата!

 

Издателство ``Ciela``

Електронна публикация на 09. декември 2013 г.
Публикация в кн. „Тайният живот на дъжда“, Венцеслав Константинов, Изд. „СИЕЛА“, С., 2012 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]