* Ако не виждаш нещата зад гърба си, няма да ги видиш и пред очите си.
* Ако не знаеш, че нещо е невъзможно, току-виж си го направил.
* Бездарникът се укрива най-лесно в науката.
* Безумецът няма ум за губене...
* В дълбоки афоризми се давят плитките умове.
* В началото бе делото, после словото, после безмълвието, накрая - тишината.
* Важно е да проникваш отвъд смисъла...
* Все Някога Никога става Всякога.
* Всичко велико е удивително, но не всичко удивително е велико.
* Всяка мисъл, изразена с думи, губи дълбочината си.
* Втълпените знания не са познание.
* Гласът на Разума звучи най-невинно след катастрофа.
* Да виждаш нещата неразкривени от пристрастия е велик дар!
* Да създадеш проблем е по-лесно, отколкото да го решиш.
* Денят ти дарява светлината, нощта - звездите.
* Добрата памет пречи на добрите дела.
* Думите скриват мислите, усмивките ги издават.
* Животът може и да е лишен от смисъл, но търсенето му е така вълнуващо!
* За да разбереш кои знания са излишни, трябва да ги усвоиш.
* Забравеният проблем е решен проблем.
* Здравият разум също боледува.
* Знанието е горчив плод от сладкото дърво на живота.
* Знанието е сила в безсилието.
* Знанието придава тежест на глупостта.
* Има дни, в които животът е разбираем.
* Има мигове, в които си по-значим от себе си.
* Инстинкт за истина - порив за наука.
* Интелигентността е подлост, щом не можеш да отвърнеш със същото.
* Интелигентът вярва, че като прочете много книги, става интелектуалец.
* Истината е плод на споразумение.
* Истината не търпи доказателства.
* Историята е съглашение между покойници.
* Историята не обича безименни герои.
* Историята се гради върху разкази на очевидци.
* Какъв шум само в думата „тишина“!
* Калната локва изглежда дълбока.
* Когато говориш, каквото мислиш, не мислиш какво говориш.
* Когато не знаеш накъде вървиш, стигаш далеч.
* Когато не разбираш нещо или го обявяваш за глупост, или го превъзнасяш до небето.
* Количествените натрупвания водят до злокачествени изменения.
* „Крайно объркан“ или „безкрайно объркан“ - кое е правилното, филоложе?
* Кривият път е лесен, правият - труден.
* Кучешкият поглед е като човешкия - само дето е по-умен.
* Към „вечните ценности“ спада и вечната потребност от тяхната промяна.
* Логичните мисли пораждат нелогични постъпки.
* Лъжата е непоносима почти колкото истината.
* Лъжецът знае истината!
* Малките ангелчета си играят с малките дяволчета - враждата идва по-късно.
* Мисленето може да се превърне в убийствен капан.
* Мисленето те изпълва със съмнения, действието - с увереност.
* Мъжката интелигентност е резултат от милиони години безсърдечие.
* Мълчанието е златото на глухонемите.
* На късна възраст стигаш до ранните си прозрения.
* На младини абсурдът те плаши, на зрели години те озадачава, на старини те забавлява.
* На младини придобиваш знания - на старини се освобождаваш от тях.
* Наказанието на интелигента: да трупа ненужни знания.
* Настоящето е миналото, в което ще се рови бъдещият историк.
* Науката опростява света.
* Не мисли на празна глава!
* Не можеш да си представиш Нищото.
* Не овладявай знания - нека знанията те овладеят!
* Не очаквай от компютъра да мисли вместо теб!
* „Не трябваше...“ - най-безутешната мисъл.
* Невежеството обича да поучава.
* Неразбиращият те гледа с упрек.
* Неразгадаем е умът на вдетинения гений...
* Никога не е рано за равносметка, защото не знаеш кога ще стане късно.
* Нищо ново под Слънцето - но под Луната!
* Нощта разширява границите на копнежа.
* Няма невинни въпроси!
* Образованият човек се пита: „Къде ли съм прочел това?“
* Около теб е пълно с неназовани неща...
* Основният философски въпрос: „И какво от това?“
* Отнесе го потокът на съзнанието...
* Плодотворната мисъл се ражда от чувството.
* Повторението е майка на глупостта.
* Познанието на истината минава през любовта.
* Първата грешка в живота може да се окаже първата ти разумна постъпка.
* Разбираш единствено нещата, които носиш в себе си.
* Разколебаният философ вече не дири истината, а само красива жена.
* Разумът възприема количеството, чувството - качеството.
* Разумът се задоволява с относителното, чувството - с абсолютното...
* Само преживяното е достоверно.
* Случилото се е понятно, случващото се - необяснимо.
* Смешното запречва пътя към Великото.
* Сънят е истина за съзерцателния и лъжа за деятелния човек.
* Съсъкът на пропукващия се лед смразява повече от пропадането.
* Тишината е по-стара от човека и ще го надживее.
* Тревата на забравата е мека постеля.
* Трудно е да говориш истината, когато не я знаеш.
* Трудно ще затвориш очи, след като някой ти ги е отворил.
* Умът се къпе в морето на знанието, но животът протича на брега.
* Успехите ги приписват на разума, несполуките - на чувствата.
* Учен, затънал в администрация, е особено взискателен към пишещите колеги.
* Харесваш чужди размишления, ако звучат като твои собствени.
* Хубавото на кратките мисли е, че по-дълго се помнят.
* Човешко е да не грешиш.
* Щом не виждащ пушек - огънят или пламти, или е угаснал.
върни се | продължи
|