Венцеслав Константинов

афоризми

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен указател

 

ПОЗНАНИЕ, ЗАБЛУДА

 

Венцеслав Константинов

 

 

     

         Корица на книгата * Ако не виждаш нещата зад гърба си, няма да ги видиш и пред очите си.

 

         * Ако не знаеш, че нещо е невъзможно, току-виж си го направил.

 

         * Бездарникът се укрива най-лесно в науката.

 

         * Безумецът няма ум за губене...

 

         * В дълбоки афоризми се давят плитките умове.

 

         * В началото бе делото, после словото, после безмълвието, накрая - тишината.

 

         * Важно е да проникваш отвъд смисъла...

 

         * Все Някога Никога става Всякога.

 

         * Всичко велико е удивително, но не всичко удивително е велико.

 

         * Всяка мисъл, изразена с думи, губи дълбочината си.

 

         * Втълпените знания не са познание.

 

         * Гласът на Разума звучи най-невинно след катастрофа.

 

         * Да виждаш нещата неразкривени от пристрастия е велик дар!

 

         * Да създадеш проблем е по-лесно, отколкото да го решиш.

 

         * Денят ти дарява светлината, нощта - звездите.

 

         * Добрата памет пречи на добрите дела.

 

         * Думите скриват мислите, усмивките ги издават.

 

         * Животът може и да е лишен от смисъл, но търсенето му е така вълнуващо!

 

         * За да разбереш кои знания са излишни, трябва да ги усвоиш.

 

         * Забравеният проблем е решен проблем.

 

         * Здравият разум също боледува.

 

         * Знанието е горчив плод от сладкото дърво на живота.

 

         * Знанието е сила в безсилието.

 

         * Знанието придава тежест на глупостта.

 

         * Има дни, в които животът е разбираем.

 

         * Има мигове, в които си по-значим от себе си.

 

         * Инстинкт за истина - порив за наука.

 

         * Интелигентността е подлост, щом не можеш да отвърнеш със същото.

 

         * Интелигентът вярва, че като прочете много книги, става интелектуалец.

 

         * Истината е плод на споразумение.

 

         * Истината не търпи доказателства.

 

         * Историята е съглашение между покойници.

 

         * Историята не обича безименни герои.

 

         * Историята се гради върху разкази на очевидци.

 

         * Какъв шум само в думата "тишина"!

 

         * Калната локва изглежда дълбока.

 

         * Когато говориш, каквото мислиш, не мислиш какво говориш.

 

         * Когато не знаеш накъде вървиш, стигаш далеч.

 

         * Когато не разбираш нещо или го обявяваш за глупост, или го превъзнасяш до небето.

 

         * Количествените натрупвания водят до злокачествени изменения.

 

         * "Крайно объркан" или "безкрайно объркан" - кое е правилното, филоложе?

 

         * Кривият път е лесен, правият - труден.

 

         * Кучешкият поглед е като човешкия - само дето е по-умен.

 

         * Към "вечните ценности" спада и вечната потребност от тяхната промяна.

 

         * Логичните мисли пораждат нелогични постъпки.

 

         * Лъжата е непоносима почти колкото истината.

 

         * Лъжецът знае истината!

 

         * Малките ангелчета си играят с малките дяволчета - враждата идва по-късно.

 

         * Мисленето може да се превърне в убийствен капан.

 

         * Мисленето те изпълва със съмнения, действието - с увереност.

 

         * Мъжката интелигентност е резултат от милиони години безсърдечие.

 

         * Мълчанието е златото на глухонемите.

 

         * На късна възраст стигаш до ранните си прозрения.

 

         * На младини абсурдът те плаши, на зрели години те озадачава, на старини те забавлява.

 

         * На младини придобиваш знания - на старини се освобождаваш от тях.

 

         * Наказанието на интелигента: да трупа ненужни знания.

 

         * Настоящето е миналото, в което ще се рови бъдещият историк.

 

         * Науката опростява света.

 

         * Не мисли на празна глава!

 

         * Не можеш да си представиш Нищото.

 

         * Не овладявай знания - нека знанията те овладеят!

 

         * Не очаквай от компютъра да мисли вместо теб!

 

         * "Не трябваше..." - най-безутешната мисъл.

 

         * Невежеството обича да поучава.

 

         * Неразбиращият те гледа с упрек.

 

         * Неразгадаем е умът на вдетинения гений...

 

         * Никога не е рано за равносметка, защото не знаеш кога ще стане късно.

 

         * Нищо ново под Слънцето - но под Луната!

 

         * Нощта разширява границите на копнежа.

 

         * Няма невинни въпроси!

 

         * Образованият човек се пита: "Къде ли съм прочел това?"

 

         * Около теб е пълно с неназовани неща...

 

         * Основният философски въпрос: "И какво от това?"

 

         * Отнесе го потокът на съзнанието...

 

         * Плодотворната мисъл се ражда от чувството.

 

         * Повторението е майка на глупостта.

 

         * Познанието на истината минава през любовта.

 

         * Първата грешка в живота може да се окаже първата ти разумна постъпка.

 

         * Разбираш единствено нещата, които носиш в себе си.

 

         * Разколебаният философ вече не дири истината, а само красива жена.

 

         * Разумът възприема количеството, чувството - качеството.

 

         * Разумът се задоволява с относителното, чувството - с абсолютното...

 

         * Само преживяното е достоверно.

 

         * Случилото се е понятно, случващото се - необяснимо.

 

         * Смешното запречва пътя към Великото.

 

         * Сънят е истина за съзерцателния и лъжа за деятелния човек.

 

         * Съсъкът на пропукващия се лед смразява повече от пропадането.

 

         * Тишината е по-стара от човека и ще го надживее.

 

         * Тревата на забравата е мека постеля.

 

         * Трудно е да говориш истината, когато не я знаеш.

 

         * Трудно ще затвориш очи, след като някой ти ги е отворил.

 

         * Умът се къпе в морето на знанието, но животът протича на брега.

 

         * Успехите ги приписват на разума, несполуките - на чувствата.

 

         * Учен, затънал в администрация, е особено взискателен към пишещите колеги.

 

         * Харесваш чужди размишления, ако звучат като твои собствени.

 

         * Хубавото на кратките мисли е, че по-дълго се помнят.

 

         * Човешко е да не грешиш.

 

         * Щом не виждащ пушек - огънят или пламти, или е угаснал.

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 06. януари 2016 г.
Публикация в кн. „Смехът на совата“, Венцеслав Константинов, Издателско ателие „Аб“, С., 2014 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]