Венцеслав Константинов

афоризми

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен указател

 

ЛИЦА, МАСКИ

 

Венцеслав Константинов

 

 

     

         Корица на книгата * Ако бягаш от изкушенията, те ще те догонят.

 

         * Ако компютърът чете мислите ти, мисли за нещо друго.

 

         * Ако очакваш неприятности, те скоро ще пристигнат.

 

         * Ако се затвориш в себе си, остави прозореца отворен.

 

         * Ако сънуваш повторно някой сън, значи не си измел балната зала.

 

         * Безизходицата не оправдава бездействието!

 

         * Безкрайната доброта е породена от безкрайна леност.

 

         * Благовъзпитаният човек ругае наум.

 

         * Богатството те притежава...

 

         * Болката е началото и краят на щастието.

 

         * Бостанското плашило износва дрехите на бостанджията.

 

         * В битката за душевна свобода нямаш съюзници.

 

         * В играта едни се стремят да спечелят, други - да не загубят.

 

         * Важно е да се разкриваш постепенно.

 

         * Важно е какво преживяваш - другото са подробности.

 

         * Веднъж изпитан, страхът остава завинаги.

 

         * Верността към себе си ти пречи да изневеряваш.

 

         * Високият морал прикрива низки страсти.

 

         * Всеки велик провал е плод на велик замисъл.

 

         * Всички сме актьори - в пламтящ театър.

 

         * Всичко ти пречи да си напълно нещастен!

 

         * Всяко бягство крие една надежда: завръщането.

 

         * Гладът води до революция, революцията - до глад.

 

         * Градът - това са светлините, не стените.

 

         * Грешките са най-очарователното нещо, което сътворяваш.

 

         * Да бдиш или да бъдеш - това е въпросът.

 

         * Да бродиш като животно - без цел, но с порив...

 

         * Да вземеш от живота всичко е невъзможно, както и да не вземеш нищо.

 

         * Да милееш за отечеството си е по-лесно, отколкото да живееш в него.

 

         * Да принуди себеподобни да му служат може само Човекът.

 

         * Да се въздържаш от наслади е по-опасно, отколкото да им се отдаваш.

 

         * Да се затвориш в болката като в убежище...

 

         * Да се отегчаваш, когато си щастлив, означава, че душата ти гасне.

 

         * Да се отпуснеш в сладка леност, когато покрай теб светът минава...

 

         * Да се смята желаното за действително е ядката на всяка идеология.

 

         * Детето вижда луната - луната не вижда детето...

 

         * Децата обичат джуджетата, понеже ги нарочват за своите пакости.

 

         * Добро се върши и със зла умисъл.

 

         * Душевната болка стихва, но не изтлява.

 

         * Единствената причина да си щастлив е, че си щастлив.

 

         * Ентусиазмът е рожба на отчаянието.

 

         * За да говориш истината, не ти е нужна съвест.

 

         * Зад всяко злодеяние стоят благородни подбуди.

 

         * Закон: основната причина за беззаконието.

 

         * Закоравялата непорочност е грях.

 

         * Заплавал към далечни брегове, не виждаш подводните скали.

 

         * И леността ражда идеи.

 

         * Изкачването е по-лесно от слизането.

 

         * Има много причини да не извършиш нещо, и само една да го извършиш - желанието.

 

         * Искаш ли да оставиш следи, нагази в дълбокия сняг.

 

         * Казваш: "Природата не търпи празно пространство!" - и си наливаш нова водка.

 

         * Когато изречеш глупост, не се поправяй, а й се наслаждавай.

 

         * Когато си далеч от бездната, тя ти се струва по-плитка.

 

         * Колкото повече мразиш миналото, толкова по-трудно се разделяш с него.

 

         * Компютърът е добър слуга, но лош господар.

 

         * Компютърът лесно издава тайните ти.

 

         * Компютърът ми е полудял: при грешен въпрос връща верен отговор!

 

         * Кучето - пръв приятел, компютърът - пръв враг на човека.

 

         * Любовта към парите рядко е взаимна.

 

         * Малките победи на деня подготвят голямото поражение на живота.

 

         * Младостта дава сили да я изтърпиш.

 

         * Мога да чакам години, но не и един час.

 

         * Може да си много добър в нещо, но да не желаеш да го правиш.

 

         * Моралът удобно се подменя с целесъобразност.

 

         * На чия страна си в битката със себе си?

 

         * Навикът е втора природа - природата е първи навик.

 

         * Навярно има разумно щастие.

 

         * Най-древната професия прави останалите несъстоятелни.

 

         * Най-млади сме на най-старите фотографии.

 

         * Наказание: да създаваш ненужни неща.

 

         * Не вярваш в бъдещето, сякаш вече си го преживял.

 

         * Не можеш да си простиш първото омърсяване...

 

         * Не намери място под слънцето, но се окъпа в чуден залез.

 

         * Неочаквано днес нещата са същите като вчера.

 

         * Омерзеният човек желае никога да не се е раждал!

 

         * От подмолите на съня изплува истинският ти лик.

 

         * Падането под масата е еднакво навсякъде.

 

         * Пияният уверява, че е мъртво трезвен.

 

         * По усмивките им ще ги познаете...

 

         * При сцена с целувка порно-маниакът гаси телевизора.

 

         * Проблемът пред огледалото: не вярваш на очите си.

 

         * Продължаваш да носиш бремето и след като си го отхвърлил.

 

         * Първото питие на свечеряване ти е от ангелите.

 

         * Пътят пред теб е тесен и стръмен, а погледнат назад - широк и просторен.

 

         * Самотата е начало на Свободата.

 

         * Самотата е сън без пробуда.

 

         * Случайността те сблъсква c теб самия.

 

         * Солта на живота нагарча.

 

         * Спомени за събития, спомени за думи...

 

         * Спомените и мечтите имат обща съдба - удавят се във всекидневието.

 

         * Спомените са родината на изгнаника.

 

         * Срещаш здрав дух в болно тяло и болен дух в здраво тяло!

 

         * Страданието извисява, щастието приземява.

 

         * Страданията подготвят душата за последния пир...

 

         * Страх: основната подбуда за безстрашието.

 

         * Съвършенството е грехът на най-добрите.

 

         * Трагедията на революционера: победата на революцията.

 

         * Тревожиш се за съдбата на планетата, за да не мислиш за утрешния ден.

 

         * Тъгата е по-трайна от радостта.

 

         * Тъмнината изостря слуха - тишината изостря зрението.

 

         * Търпението е мощта на камъка.

 

         * Укоряваш се за дребни грешки - за големите си грехове не мислиш.

 

         * Употребяваната вещ блести от човешки докосвания.

 

         * Усилието да надвиеш мързела наричат "битка със себе си".

 

         * Хубавият ден се познава по това, че всичко ти пречи да му се насладиш.

 

         * Хубавото на компютъра и кучето е, че не задават въпроси.

 

         * Хуморът е плачът на гения.

 

         * Цигарата дава увереност на малодушните.

 

         * Щастието е сън между две нещастия.

 

         * Щастието може да почука на вратата ти и когато не си вкъщи.

 

         * Щастлив си с представата, че ще напуснеш този свят жив.

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 06. януари 2016 г.
Публикация в кн. „Смехът на совата“, Венцеслав Константинов, Издателско ателие „Аб“, С., 2014 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]