Венцеслав Константинов

афоризми

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен указател

 

АЗ, ДРУГИТЕ

 

Венцеслав Константинов

 

 

     

         Корица на книгата * Ако забелязваш всяко предателство, обречен си на самота.

 

         * Ако не споделяш чуждите пороци, обявяват те за безчовечен.

 

         * Ако се откажеш от становището си, веднага някой друг ще го заеме.

 

         * Ако се чудиш дали да се разделиш с някого - по-добре се раздели.

 

         * Ако си убеден в способностите си, защо ти е нужно да ги доказваш?

 

         * Ако ти откраднат скъпа вещ, бъди доволен, че си се отървал от нея.

 

         * Ако цената на едно общуване е унижение, не я плащай!

 

         * Бързо ще намериш другари по омраза.

 

         * В търсене на място под слънцето ставаш лунатик...

 

         * Врагът никога не те разочарова.

 

         * Враждата стопява лицемерието.

 

         * Всеки душевед - душевад...

 

         * Всяко постижение предполага да бъде охулено.

 

         * Въображаемият разговор не те избавя от реалния.

 

         * Да дадеш съвет означава да излееш болката си.

 

         * Да кажеш "да" или "не" може да е по-трудно от скок през прозореца.

 

         * Докато не мислиш за своя враг, той не съществува.

 

         * Думите затрудняват общуването.

 

         * Желанието да се харесаш на всички те прави противен на себе си.

 

         * За всяко престъпление ще се намери човеколюбиво обяснение.

 

         * За да изясниш отношението си към някого, представи си неговото погребение.

 

         * За да се справиш, в чужбина казват "отпусни се", у нас - "стегни се".

 

         * И в приятелството има единоборство, но скрито.

 

         * Изгубих себе си, който ме намери, да ме задържи - възнаграждение.

 

         * Издигнат ли ти приживе паметник, готви се за забрава...

 

         * Има и заразителен плач.

 

         * Искаш ли да гледаш хората в очите, сложи си тъмни очила.

 

         * Как да възразиш, когато всички са съгласни с теб?

 

         * Клеветата не умира със смъртта на клеветника.

 

         * Когато врагът те прегръща, не мисли, че те обича.

 

         * Който няма нужда от приятели, има нужда от врагове.

 

         * Ласкателно е да очакват от тебе неща над твоите възможности.

 

         * Лошото на въображаемите разговори е, че не свършват.

 

         * Макар и разобличена, клеветата остава...

 

         * Модерният Себастиан - пронизан от зли езици.

 

         * Мразиш лъжеца, понеже си му повярвал.

 

         * Мълчанието е изискана форма на събеседване.

 

         * Мълчанието на словоохотливия е опасно!

 

         * На мързеливия му се зловиди и дребният чужд успех.

 

         * Наивната неприязън те огорчава повече от пресметливата.

 

         * Най-жестоко хапе беззъбата уста.

 

         * Най-краткият път между двама души е начупената линия.

 

         * Най-много се боим от хората, на които сме направили добро.

 

         * Най-чужди ти стават онези, които са ти били най-близки.

 

         * Не бързай да се гордееш, преди да са те обругали.

 

         * Не можеш да заповядаш на мълчащия да млъкне.

 

         * Не можеш да подражаваш на себе си.

 

         * Не отговаряй с "не", преди да си чул въпроса.

 

         * Не разгласявай грешките си - остави това на приятелите.

 

         * Не разговаряй с никого в негово отсъствие!

 

         * Не се поглеждай с чужди очи - може да се уплашиш.

 

         * Не си първи, ако си единствен.

 

         * Непримирим е врагът, който преди те е боготворил.

 

         * Нещастието на твоя враг не е твое щастие.

 

         * Новото приятелство е нечакан дар.

 

         * Нужни са железни нерви, за да понасяш златните сърца.

 

         * Някои се обиждат преди още да си ги обидил.

 

         * Няма милост за сбъркалия политическото поветрие.

 

         * Общуването с малоценен човек те обезценява.

 

         * Омразата често е скрито възхищение.

 

         * Остроумието може да възникне и при смутено нищонеправене.

 

         * От лошите ученици излизат добри учители.

 

         * От чуждото щастие най-силно боли в чужбина.

 

         * Отказът да властваш те сблъсква с властолюбци.

 

         * Пееш под душа, понеже никой не те слуша.

 

         * По враговете им ще ги познаете.

 

         * Помниш доброто, което си извършил, но стореното зло забравяш...

 

         * Предпочиташ естествената злоба пред изкуствената любезност.

 

         * Прекаленото чуждо уважение подронва себеуважението.

 

         * При раздор помисли дали причината е в човека, или в обстоятелствата.

 

         * Приликата с издигнат човек - макар и желана - те натъжава.

 

         * Приятелството включва и общо чувство за хумор.

 

         * Приятелят те обича, макар да те познава.

 

         * Приятелят ти може да сгреши, но не позволявай на никого да го съди.

 

         * Проверката руши доверието.

 

         * Публичният дом не те прави публична личност.

 

         * Първата грешка е забавна, втората - приемлива, третата - възмутителна.

 

         * Първата задача на овластения глупак е да разгони можещите.

 

         * Пътешествието - стига да не е сватбено - е упражнение по свобода.

 

         * С живите врагове може да се сдобриш, с мъртвите - не.

 

         * Салонен разговор: замеряне с изискани фрази.

 

         * Свиквай с чуждата ненавист - тя ти е награда.

 

         * Сееш думи, жънеш мълчания.

 

         * Селянинът се чувства в столицата като другоземец.

 

         * Силата на враговете и слабостта на приятелите еднакво угнетяват.

 

         * Сред многобройните приятели ще откриеш враговете си.

 

         * Среща: основната причина за раздялата.

 

         * Тайната клевета е по-опасна от явната.

 

         * Точен изстрел: да не уцелиш никого.

 

         * Трудно се понася чуждото благородство...

 

         * Трудът създава благата - любовта ги облагородява.

 

         * Търпиш хвалбите на глупака, но не и неговите премъдрости.

 

         * Търси доброто в човека - злото само ще те намери.

 

         * Търсиш себе си, а откриваш друг човек.

 

         * Цивилизацията започва със забрани.

 

         * Честният човек смята всички за честни, мръсникът - всички за мръсници.

 

         * Честолюбивият лекар ще те излекува и от несъществуваща болест.

 

         * Човек с твоите проблеми не ти е драг.

 

         * Човеколюбието е преболедувана човеконенавист.

 

         * Човешката общност е сбор от несъвместими енергии.

 

         * Чужденецът те кара да се чувстваш чужд в родината си.

 

         * Чуждият живот е като твоя - но по-разпознаваем.

 

         * Щастливият човек вижда наоколо само щастливци.

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 06. януари 2016 г.
Публикация в кн. „Смехът на совата“, Венцеслав Константинов, Издателско ателие „Аб“, С., 2014 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]