Венцеслав Константинов

афоризми

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен каталог

 

 

ХАРАКТЕР, ЛИЧНОСТ

 

Венцеслав Константинов

 

 

     

         Корица на книгата * Ако крачиш пред себе си, нямаш нужда от пътеводна звезда.

 

         * Амбицията на кръглия глупак: да стане квадратен.

 

         * Бездарникът е доволен, че е "като другите".

 

         * Безделието не знае покой.

 

         * Бойците от тихия фронт пеят наум.

 

         * Винаги може да минеш по собствен път.

 

         * Всяко съмнение в себе си е основателно.

 

         * Геният невинаги е гений.

 

         * Глупакът вярва в безграничните си умствени възможности.

 

         * Глупакът е убеден, че начинът му на живот е единствено правилният.

 

         * Глупакът мрази родината си, убеден, че тя е виновна за глупавия му живот.

 

         * Глупакът не знае, че е глупак, а и не иска да знае.

 

         * Глупакът се гордее с многостранните си интереси.

 

         * Глупостта се цивилизова!

 

         * Глухият не чува песента на славея, но и крясъка на враните.

 

         * Годините, прекарани в мечти, не се вписват в автобиографиите.

 

         * Големите политици ненавиждат политиката.

 

         * Големият човек се държи с малките като равен.

 

         * Голямото благочестие издава голямо честолюбие.

 

         * Градиш грандиозни планове, но не намираш време да ги осъществиш.

 

         * Добрият самарянин има кораво сърце.

 

         * Добрият човек е загрижен за добруването си, талантливият - за таланта си.

 

         * Доносникът се ласкае, че е човек на перото.

 

         * За да си истински мъдрец, нужна ти е прашинка безумие.

 

         * За пари и за достойнство говорят онези, на които им липсват.

 

         * За самочувствие безработният си дава вид на безделник.

 

         * Златен синджир на шията - веригата на благоденстващия роб.

 

         * Злият човек се бои от себе си.

 

         * Значимият човек буди едновременно възторг и неприязън.

 

         * Идеалистът крие идеалите си като обриви.

 

         * Идиотът също се стреми към съвършенство.

 

         * Изтънчен вкус: людоед-вегетарианец.

 

         * Има духовни къснозрейки - разкриват дарбите си на старини.

 

         * Има мъдрост в отказа...

 

         * Какъв е човекът, който не е глупав, а живее глупаво?

 

         * Кога способният човек става способен на всичко?

 

         * Когато генералът ругае като фелдфебел, фелдфебелът ругае като генерал.

 

         * Когато не можеш да се справиш с големите неща, се захващаш с дребните.

 

         * Когато не правиш нищо, очакваш невъзможното.

 

         * Когато си изпуснал целта, бързаш да я забравиш.

 

         * Кой живее по-истински: жизнерадостният глупак или потъналият в мисли мъдрец?

 

         * Който не е доволен от себе си, става моралист.

 

         * Който не познава миналото, го измисля.

 

         * Корабът на глупците се люшка, но не потъва.

 

         * Липсата на характер минава за артистичност.

 

         * Личността покълва сто години преди раждането.

 

         * Любовта е по-силна от Смъртта, Мъдростта е по-силна от Любовта.

 

         * Маловажните дела на великия човек изглеждат значителни.

 

         * Малодушният отстъпва поради слабост, великодушният - поради сила.

 

         * Може да умреш от жажда за безсмъртие.

 

         * Мръснословието е хуморът на простака.

 

         * Мъдрецът е вярващ, но не е религиозен.

 

         * Мъдрецът е доволен без причина.

 

         * Мъдрецът завършва живота си в усамотение.

 

         * Мъдрецът не желае да го честват.

 

         * Мъдрецът не се блазни от власт.

 

         * Мъдрецът не се интересува от датата и часа.

 

         * Мъдрецът невинаги е мъдър.

 

         * Мъдрецът познава усмивката на Бог.

 

         * Мъдрецът се наслаждава на своята безполезност.

 

         * Мъдрецът търси истината навсякъде, но я открива в себе си.

 

         * Мъдростта е новопридобита невинност.

 

         * Мъдростта е сухоежбината на старостта.

 

         * Най-досаден е образованият глупак...

 

         * Насън вършиш неща, от които наяве се срамуваш.

 

         * Не искаш да си прочут - искаш да си велик...

 

         * Невежият е изпълнен с щастливо незнание.

 

         * Невинни са наивните.

 

         * Непрестанното четене е детската болест на интелектуалеца.

 

         * Неувереният е нетърпелив.

 

         * Никога не е късно да решиш, че си имал трудно детство.

 

         * Нужен е един живот, за да създадеш нещо велико - и само миг, за да го унищожиш.

 

         * Някои крачат напред, подтиквани от задни мисли.

 

         * Някои си остават даровити деца до дълбока старост.

 

         * Някои хора са болни на тема "здраве".

 

         * Няма значение къде отиваш, важното е да пристигнеш навреме.

 

         * Няма нещо, за което мъдрецът да не е мислил.

 

         * Около пламъка на свещта не кръжат орли.

 

         * Оперният певец никога не пее под душа.

 

         * Оптимистът се взира в бъдещето, песимистът - в миналото, скептикът - в настоящето.

 

         * Остроумният човек е тъжен.

 

         * Отчаянието е знак, че не си чужд на надеждата.

 

         * Перфекционистът довежда глупостта до съвършенство.

 

         * Пианистът и удушвачът работят с пръсти.

 

         * Плановете са, за да бъдат нарушавани.

 

         * Победителят преди всичко е победил себе си.

 

         * Подлостта е гордостта на негодника.

 

         * Похвалата от недостоен човек те омърсява.

 

         * Простакът обожава изстъпленията на екрана - изживява ги като свои.

 

         * Простакът, и добре да живее, умира като простак.

 

         * Простият човек е остроумен, образованият - хитроумен.

 

         * Първата мисъл на глупака е да включи компютъра...

 

         * Разнопосочни стремежи - сложна личност.

 

         * Ранният успех е съмнителен, късният - още повече.

 

         * Свободният човек изпитва порив към труд, робът - към мързел.

 

         * Седят двама мандарини, Койо и Дайо, и съзерцават врана върху цъфнало вишнево клонче - един осмислен ден.

 

         * Селянинът се преселва в града, за да сънува селото.

 

         * Сиромах дявол - жив ангел.

 

         * Скептик: помъдрял оптимист.

 

         * Скромността е достойнството на недостойните.

 

         * Славолюбецът е ходещ паметник на самия себе си.

 

         * Смирението е другото лице на мъдростта.

 

         * Смяташ своето поприще за най-значимо...

 

         * Спящият няма нужда от приспивна песен.

 

         * Страхливецът върви само по отъпкани пътища.

 

         * Ти си това, което си, а не което можеше да бъдеш.

 

         * Трудиш се за удоволствие, а работиш за пари.

 

         * Умението да общуваш със себе си е условие за вътрешно развитие.

 

         * Умният може да говори глупаво - глупавият не може да говори умно.

 

         * Умният простак и начетеният глупак са двуяйчни близнаци.

 

         * Умното дете носи в главата си нероден свят.

 

         * Ученият човек може да е по-глупав от неукия.

 

         * Учеността изкривява характера.

 

         * Философът обича мъдростта, но не е мъдрец.

 

         * Характерът сам изгражда правилата си!

 

         * Хотелът е любимото прибежище на самотника.

 

         * Честен до глупост или глупав до честност?

 

         * Честният човек живее с честта си.

 

         * Човек без обществена значимост става общественик.

 

         * Човек е съставен от нещата, които обича.

 

         * Шегуваш се, за да скриеш колко си тъжен.

 

         * Щастливецът не е мъдрец, но мъдрецът е щастливец.

 

         * Язвителният човек е уязвим.

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 06. януари 2016 г.
Публикация в кн. „Смехът на совата“, Венцеслав Константинов, Издателско ателие „Аб“, С., 2014 г.

© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]