Венцеслав Константинов

афоризми

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен каталог

 

 

КРАСОТА, ГРОЗОТА

 

Венцеслав Константинов

 

 

     

         Корица на книгата * Ако в красива жена не намираш нищо особено - това е тревожно.

 

         * Безмълвният папагал е по-красив от говорещия.

 

         * Благородната старица е по-обаятелна от бездуховната хубавица.

 

         * В красивите женски форми не търсиш съдържание.

 

         * В красивия камък трепти нещо човешко.

 

         * В красотата има повече истина, отколкото в истината - красота.

 

         * В момичето още играе детето, но вече се кипри жената.

 

         * В разговор с красива жена изглеждаш на себе си по-умен.

 

         * Всичко прекрасно се случва неочаквано.

 

         * Глупостите на красивата жена са неразгадаеми мъдрословия.

 

         * Да долавяш с кръвта си звука на великото и прекрасното...

 

         * Жената без грим използва невидима козметика.

 

         * Жената е създадена от криво мъжко ребро, затова извивките й са така очарователни.

 

         * Жената е убедена, че й плащат не за труда, а за обаянието.

 

         * За да озвериш една жена, кажи й, че очите й са красиви по различен начин.

 

         * Има три вида жени: красиви, грозни и омъжени.

 

         * Истински красивата жена изглежда по-красива от себе си.

 

         * Красавецът се бои, че не е достатъчно мъжествен.

 

         * Красива жена с дъх на бадеми...

 

         * Красивата жена е желана - обичаната е красива.

 

         * Красивата жена мрази по-силно от грозната.

 

         * Красивата жена няма минало - тя има история!

 

         * Красивата жена се наслаждава на хубостта си.

 

         * Красивата жена танцува като птица, любимата - като кралица.

 

         * Красивата жена, освен обожание, очаква и целувка.

 

         * Красиво момиче на велосипед - педалите сияят.

 

         * Красивото дете носи в сърцето си прелестта на Вселената.

 

         * Красотата на залеза не доказва нищо, и все пак...

 

         * Красотата не търпи прекалена близост.

 

         * Красотата се ражда от чудото.

 

         * Красотата се разкрива само пред свободния дух.

 

         * Най-красив е гласът на скопеца.

 

         * Нуждата от пари убива нуждата от красота.

 

         * Някои жени растат на хубост, други - на килограми.

 

         * Ослепителната красавица трябва да се гледа през слънчеви очила!

 

         * По красивото бебе се захласва и наемният убиец.

 

         * По лунната пътека тичат слънчеви момичета...

 

         * Прекомерната красота не ти позволява да я обикнеш.

 

         * Първият сблъсък с красотата наранява.

 

         * Скромността не краси красивата жена.

 

         * Спортната стойка убива женския чар.

 

         * Черните дрехи подчертават бялата кожа на вдовицата.

 

         * Човешката красота е необяснима, но спира дъха...

 

         * Щастливите хора са красиви!

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 06. януари 2016 г.
Публикация в кн. „Смехът на совата“, Венцеслав Константинов, Издателско ателие „Аб“, С., 2014 г.

© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]