Венцеслав Константинов

афоризми

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен указател

 

ПРИРОДА, БОГ

 

Венцеслав Константинов

 

 

     

         Корица на книгата * Ако душата ти е мъртва, и Бог е мъртъв.

 

         * Ако случайно срещнеш Бог, знай, че не е случайно.

 

         * Бог вярва ли в Човека?

 

         * Бог не е единствената цел, но единствен Той осмисля целта.

 

         * Бог не желае да се страхуват от Него, но това е нужно на вярващите.

 

         * Бог не презира Разума, а му съчувства.

 

         * "Бог не съществува!" - какво е това, което не съществува?

 

         * Бог обича и вярващите в горски божества.

 

         * Бог обича най-силно тези, които не знаят нищо за Него - децата.

 

         * Бог притуря вечност след вечност, а човекът не забелязва.

 

         * Бог се разкрива докрай само пред отчаяния човек.

 

         * Бог те наблюдава с усмивка - доброжелателна, иронична...

 

         * Боязливите вярващи се правят на богохулници.

 

         * Бурята изтънчва сетивата, безветрието ги притъпява.

 

         * Бялата врана е летяща черна овца.

 

         * В дивотата те следят зелените очи на гората...

 

         * Витоша - застинала океанска вълна, надигнала се да погълне града...

 

         * Време: гражданинът гледа часовника, селянинът - облаците.

 

         * Вярата в Бог е освободен Разум.

 

         * Вярата в Бог започва с дарбата за Любов.

 

         * Вярата се разкрива в молитвата - съкровено тайнство.

 

         * Голямата близост до Бог те отдалечава от Него.

 

         * Гръмотевиците не падат по храстите.

 

         * Да се знае подредбата: БОГ, Вяра, Религия, Изповедание, Църква, Духовенство, Паство, Миряни...

 

         * Дърветата умират с достойнство.

 

         * Дървото се стреми към слънцето, водопадът - към бездната.

 

         * Едно малко прозорче може да открие величествена гледка.

 

         * Животните не познават досада.

 

         * Животното се чувства добре в кожата си.

 

         * Задай вежлив въпрос на домашния любимец и току-виж ти отговорил.

 

         * Залезът мени цвета на облаците - бели, златни, розови, алени, виолетови, сиви, черни.

 

         * Заснежените хълмове очакват детските викове...

 

         * Звездите потрепват от човешките погледи.

 

         * Изтеглени на сушата, лодките са мъртви птици...

 

         * Късното откриване на Бог е като забавено раждане.

 

         * Маймуната може да разсмее човека - човекът не може да разсмее маймуната.

 

         * Мишка: слон през обърнат далекоглед.

 

         * Множеството религии са най-богоненавистното дело.

 

         * Мъката по детството е горест по изгубения Рай.

 

         * Най-леко живеят растенията.

 

         * Не можеш да накараш котка да скочи в морето.

 

         * Не отглеждай червея на съмнението като домашен любимец!

 

         * Невярата в Бог също е вяра.

 

         * Нощните птици не летят в ята.

 

         * Няма по-озлочестена дума от "Бог"!

 

         * Обиждат с "Мръсна кучка!", никога с "Мръсна котка!"

 

         * Обичаш залеза повече от изгрева...

 

         * Окраската на гората е по-богата от цветовете на човешките очи.

 

         * Песента на коса е накъсана от дълги мълчания - както всичко велико.

 

         * Плитчините са топли, дълбините - студени.

 

         * Поройният дъжд е кратък, ситният - ненаситен.

 

         * Преди да познаеш Бог, познай Разума.

 

         * Представи си Земята без хора...

 

         * Природните сили са видимостта на Бог.

 

         * Природоизпитателят подлага Природата на изпитания...

 

         * Продаваш душата си на Дявола, а я търсиш у Бог.

 

         * Първо чуваш шума на гората, после долавяш повея на вятъра.

 

         * Пътят към Бог е самотен, но единствен!

 

         * Разумът е само първата порта към Божията обител.

 

         * Рибата улавя рибаря, а той вярва, че е обратното.

 

         * Слънцето хвърля ли сянка?

 

         * Слънчевата система невинаги е слънчева.

 

         * Снежният човек се смее на мръзнещите хора.

 

         * Совата не вижда нито Слънцето, нито Луната...

 

         * Странстването сред Природата подрежда мислите.

 

         * Часовник: отличителен знак за робите на Хронос.

 

         * Часовникът убива чувството за време.

 

         * Човекът е произлязъл от маймуната - къде ли си е загубил опашката?

 

         * Човекът не е СЪЗДАЛ, а е СЪЗНАЛ Бог...

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 06. януари 2016 г.
Публикация в кн. „Смехът на совата“, Венцеслав Константинов, Издателско ателие „Аб“, С., 2014 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]