Венцеслав Константинов

афоризми

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен указател

 

ЖИВОТ, СМЪРТ

 

Венцеслав Константинов

 

 

     

         Корица на книгата * Ако в думата "живот" допуснеш пет грешки, ще получиш думата "смърт".

 

         * Ако на младини мразиш великите, на старини ще им се възхищаваш.

 

         * Ако не знаеш, че ще умреш, може би ще познаеш Вечността...

 

         * Ако не те е грижа на колко си години, ще живееш по-дълго.

 

         * Ако никога не си мислил за Смъртта, значи никога не си мислил за Живота.

 

         * Бъдещето на младежа е дълго, миналото на стареца - кратко.

 

         * В чаша хубаво вино искри цялата благодат на живота.

 

         * "Важните събития" най-често са маловажни.

 

         * Времето лети: като птица или като куршум?

 

         * Всяка секунда сън е спечелена за Живота.

 

         * Възторзите са до време, съмненията - до гроб.

 

         * Да броиш дните в очакване на края - или да заживееш като безсмъртен...

 

         * Да можеше някой ангел или дявол да ти подшушне колко дни ти остават...

 

         * Да умреш, преди да си живял...

 

         * Детето и старецът не понасят лъжа.

 

         * Детето идва на света с отвъдните видения на майката.

 

         * Детският смях разведрява, старческият - угнетява.

 

         * До самия край очакваш чудото.

 

         * Добре е да умреш, когато си узрял за Смъртта.

 

         * Докато не слезе на сушата, морякът не е нито сред живите, нито сред мъртвите.

 

         * Докато се опитваш да се справиш с настоящето, то се превръща в минало.

 

         * Един час на детето е по-дълъг от един ден на стареца.

 

         * Едно е сигурно - няма да доживееш до бъдещето.

 

         * Живеем в XXI век - не е за вярване...

 

         * Живееш с хора, а умираш сам.

 

         * Живот без болка: само на Небето.

 

         * Живот в лъжа - живот в омраза.

 

         * Животът е прекрасен - стига междувременно да не ти се случи нещо.

 

         * Животът минава в търсене на място в живота.

 

         * Животът не е ценен, когато само той ти е останал.

 

         * Животът преминава в очакване той да започне.

 

         * За да заживееш просто, трябва да си живял сложно.

 

         * Закъснялата младост се изкупва с подранила старост.

 

         * Здравето е богатство, което пропиляваш сам.

 

         * Иска ти се да присъстваш на погребението си.

 

         * Когато най-малко ти се живее, и най-малко ти се мре.

 

         * Кое е по-трудно: животът или живеенето, смъртта или умирането?

 

         * Който живее с бъдещето, няма минало.

 

         * Къде ще си постеля, когато умра - ще си постеля в себе си...

 

         * Леността на младежа е безгрижна, леността на стареца - тревожна.

 

         * Липсата на смисъл е мъчителна на младини и забавна на старини.

 

         * Любовта към живота минава през отчаянието.

 

         * Малкото дете смята врабчето за малко гълъбче.

 

         * Миналото е измислица, бъдещето - неизвестно, остава настоящето - сграбчи го!

 

         * Миналото се просмуква в бъдещето.

 

         * Младеещият старец е загадка за самия себе си.

 

         * Младежката жажда за живот се утолява с безсмъртие...

 

         * Младежките грехове са гордостта на честолюбивия старец.

 

         * Младоликият старец не е почитан.

 

         * Младост - толкова пропилени възможности...

 

         * Младостта е болест, която се лекува с годините.

 

         * Младостта е жаждата, която с времето губим.

 

         * Младостта иска свобода, зрелостта - красота, старостта - справедливост.

 

         * Младостта се носи върху крилете на неприспособимостта.

 

         * Момчето е щастливо с малко, старецът е нещастен и с много.

 

         * На младини залиташ по момичета, на старини - само залиташ.

 

         * На младини мисленето състарява, на старини - подмладява.

 

         * На младини страданието е наслада, на старини насладата е страдание.

 

         * На младини ти липсва нежност, на зрели години - любов, на старини - почит.

 

         * На младини умей да печелиш, на старини умей да губиш!

 

         * На старини отмира чувството за вина - заедно с чувството за срам.

 

         * На старини ти се иска да си бил на младини разбойник.

 

         * Най-здраво те държи към Живота мисълта за Смъртта.

 

         * Най-напред старецът живее в момчето, после момчето заживява в стареца.

 

         * Най-ненадеждната опора на старостта са знанията.

 

         * Не вярваш, че с годините ще поумнееш - и се оказваш прав.

 

         * Не можеш да извършиш всички лоши неща, на които си способен.

 

         * Не можеш да направиш живота си несъстоял се.

 

         * "Новият живот" е съшит от кръпките на стария.

 

         * Някой ден осъзнаваш, че вече всичко си преживял - освен Смъртта.

 

         * Отнасяй се към болния като към здрав - така по-бързо ще оздравее.

 

         * Повече не ти се живее, но все пак поглеждаш към небето - да зърнеш звездите...

 

         * Поради наивност пропускаш в живота първите действия.

 

         * Предимството на старците: момичетата вярват на комплиментите им.

 

         * Представата, че живееш на тази Земя, е невероятна!

 

         * Презрението към Смъртта е горделив страх.

 

         * Прекалените грижи за здравето го увреждат.

 

         * Пропуканият лед блести с багрите на Смъртта.

 

         * Равни сме пред Смъртта, не и пред Живота...

 

         * С годините изискванията ти нарастват, а възможностите - намаляват.

 

         * Светът е прекрасно място за сбогуване...

 

         * Старецът живее с правилата, младежът - с изключенията.

 

         * Старецът не помъдрява - само става по-сприхав...

 

         * Старецът не съзнава, че е остарял, докато не се погледне в огледалото.

 

         * Старецът носи ценности, от които никой не се интересува.

 

         * Старецът няма надежди, понякога има спомени.

 

         * Старецът се кара на кучката си, а тя го гледа мила, засмяна...

 

         * Старецът суче мустак, за да скрие, че е грохнал.

 

         * Старостта започва, когато престанеш да се удивляваш.

 

         * Старостта си дава вид, че знае отговор на всичко.

 

         * Страхът от Смъртта те тегли към нея.

 

         * Съчиняваш миналото си, за да го нагодиш към настоящето.

 

         * Тайната на Живота ще узнаеш в мига на Смъртта.

 

         * Трета младост: забелязваш неща, на които преди не си отдавал значение.

 

         * Трупаш пари с надеждата, че така ще отдалечиш Смъртта.

 

         * Тъкмо си докоснал бъдещето и то се превръща в настояще.

 

         * Цял живот следваш едно правило - само дето си го забравил.

 

         * Ще се учудиш на живота си, ако го четеш като роман.

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 06. януари 2016 г.
Публикация в кн. „Смехът на совата“, Венцеслав Константинов, Издателско ателие „Аб“, С., 2014 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]