Димитър Димитров

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | съдържание

 

НЕВИДИМА

 

Димитър Димитров

 

 

вчера обясни на мама
за дъщерите на въздуха
и за усмивките им -
как приближават душите им
с година към вечния живот.

 

невидима малка русалка
идва с нея на училище,
вплита мидички в косата й,
събира й бижута на закуска.

 

подскача с нея по вълните,
гмурка се под по-големите.
когато някоя напълни ушите й,
потупва я по гръбчето

 

и двете плюят,
но само пяната.

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 29. юли 2006 г.
г1998-2014 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]