Димитър Димитров

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | съдържание

 

ПОТОМЪЧЕН РИБАР

 

Димитър Димитров

 

 

седнал на брега, лови вълни,
изхвърлени умрели от морето,
нахапани до смърт от мидите,
топли - излизат отвътре.

 

кучето му бяга към всяка,
тежко паднала на пяна,
целува я и се връща при него,
измокря го и пак се смее.

 

дядо му им обеща преди,
че няма да ги остави, докато са живи,
че ако напълнят мрежите му,
момчето му ще е за тях.

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 29. юли 2006 г.
г1998-2014 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]