Костадинка Лапкова

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | съдържание

 

СЛЕД ЛЯТОТО

 

Костадинка Лапкова

 

 

Игли,
забити по стените,
сухи мигли,
накапали по бузите и по носа му
от солената вода,
изсушени морски кончета
и избледнели водорасли,
морски дяволи
и виещи рапани,
не от спомен по вълните,
а от ламаринената болка
вклинена в нямата им
жилавост,
когато са ги пекли на брега,
майка му я купи тази кая
от рибарите
в седем сутринта,
във фризера ще се запази
чак до след зимата,
чак до след края на света
с петролното море
и падащите мъртви във водата
пред заколeние
квичащи гларуси.

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 29. юли 2006 г.
г1998-2014 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]