Димитър Димитров

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | съдържание

 

СЛЕД ЛЯТОТО

 

Димитър Димитров

 

 

нямаше вече за кого да се грижи

 

направи акопунктура на стената

 

може би чакрите на мъртвите,

 

изгасени на вар древни рапани

 

ще се събудят за него.

 

 

от солената вода

 

миглите му опадаха

 

заби и тях в стената

 

за какво са му вече.

 

 

със майка си се кая на пазара
пред всички, без срам, последно.
тя квича, изцапана с петрол
отхапала пaрче от фризера, преглъща кабели

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 29. юли 2006 г.
г1998-2014 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]