Костадинка Лапкова

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | съдържание

 

НЕВИДИМА

 

Костадинка Лапкова

 

 

русалка, невидяна
във лице,
навярно е било ужасно,
старо и изветрено,
като ботушите.
Снегът се беше слепнал
по перхидролната коса,
а рибената й опашка
подмамваше моряци
и шофьорите на тирове.

 

Със нея две момичета,
на възраст за училище,
но тръгнали да учат възрастни
на разтоварване,
разпрягане,
подскачат заедно през преспите
към спрелите коли.

 

И трите плюят,
не само пяната...

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 29. юли 2006 г.
©1998-2019 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]