Димитър Димитров

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | съдържание

 

ВИДИМА

 

Димитър Димитров

 

 

днес тенът й е еластичен
обгалва облите й мускули нагоре
протяга се между косата й
към погледите по пясъка

 

само да посмеят

като картичка с гола жена
като разпиляна цаца
като хавлия по пътя й към отлива

 

няма да посмеят

 

сирените я пазят
разбиват джетове около нея
стряскат пясъка встрани

 

ще се научи да обича
краката й няма да бодат докато ходи
ще спечели любовта на смъртен
гласът й ще се върне

 

морето е със цвят на мента
глог
валериан

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 29. юли 2006 г.
г1998-2014 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]