Костадинка Лапкова

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | съдържание

 

ВИДИМА

 

Костадинка Лапкова

 

 

Днес тенът й е еластичен,
съмнителен
през януари,
така ще й е цяла седмица.

 

Ще се обелва видимо
в невидимите рибни люспи
по чипото носле,
ще изсветлява в корените
на косата руса

 

Ботушите й скърцат
в пясъка и във солта,
тя помни снежните вълни,
свистенето на ските,
загубеният глас и кашлицата.

 

Гласът й ще се върне,

 

чай от мента,

 

с цвета на очите му,

 

а дотогава няма да посмее
да я попита
дали се е научила
да го обича.

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 29. юли 2006 г.
г1998-2014 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]