Димитър Димитров

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | съдържание

 

СЪХРАНЕНА ИДЕНТИЧНОСТ

 

Димитър Димитров

 

 

днес избягва морето.
майка й й беше казвала как всички сме излезли от него.

 

но той не беше:
- пасеше овцете си на плажа (с бялата си кожа) (с тъмната си коса)
- галеше пясъка, както бодливите влакна на житото
                        |
                и той му вярваше!?
                        |
            пясъкът е глупав днес, но тя не е.
знае от къде е излязла. и го избягва.

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 29. юли 2006 г.
г1998-2014 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]