Димитър Димитров

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | съдържание

 

ФИЗИЧЕСКИЯТ СМИСЪЛ НА ЖИВОТА Й

 

Димитър Димитров

 

 

издишва пренебрежимо малко (с озоновата дупка),
допуска, че не вдишва.

 

безкрайно малък елементарен обем от тялото й
няма маса.

 

идеалното й черно тяло (с пясъка),
допуска, че не отразява.

 

морето отлага опростявания по кожата й.
във всяка вълна косата й става по-несъществена.
бризът свива смисъла на порите й.
само потъването има значение,
дали между песъчинките има достатъчно място и за нея.

 

на това ниво на абстракция
би трябвало душата й да пълни пяната,
плътта й да попива в пясъка,
костите й да се стриват в него.

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 29. юли 2006 г.
г1998-2014 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]