Димитър Димитров

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | съдържание

 

с мека коса и хрупащи корени,
без червило,
заспала е на плажа от изнемога,
чайката избяга със салама от тоста й

 

Димитър Димитров

 

 

влиза във последен бар
  кожата на гърдите му
по-гладка от медуза
се опъва циклично от
вдишаните погледи

 

нищо което търси - се свива пак

 

през нощта е черно-бяла
и само мускулите му личат
но той помни че е
захабена с снощно червило
  по-гладката му от медуза кожа

 

да помнеше поне косата й каква е

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 29. юли 2006 г.
г1998-2014 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]