Костадинка Лапкова

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на авторката

 

100 ГОДИНИ САМОТА

 

Костадинка Лапкова

 

 

От детските години изведнъж си спомних -
надничам аз през процепи на малкото телце
провира ме край жълти телени простори
и спира се,за да погледам с неговите две очи,
изпраните чаршафи, бели и огромни,
в редици между тях застивам и чета
по ослепителната им прегръдка с ярко слънце
пленения от белите им длани мой живот.
Не бях аз никога си спомняла
за онова ми лятно скитане
по покрива на жълтата пералня.
Дойде часът сега на спомена,
и споменът дойде при мен.
Дошъл ли е часът на моето излитане
с чаршафите към топлото небе?

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 31. март 2006 г.
Публикация в кн. „Експонат на гущер за децата“, Костадинка Лапкова, Шумен, 2006
г1998-2015 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]