Кръстьо Кръстев

проза

Литературен клуб | страницата на автора | на гърба на класиците

 

Една поучителна история с Бай Г...

 

Кръстьо Кръстев

 

         Когато черни облаци затулят слънцето, когато се събуждам нощем и се съмнявам, че на този свят има нещо като справедливост, винаги се сещам за майстор Г. и настроението ми се оправя. По-пряка намеса на Божия пръст в съдбата на човека не съм виждал и едва ли ще видя повече.
         А поучителната история с Г. беше такава...
         Българинът може и да е политическо животно, но в личното си битие обича да се окопава, да строи къща, да пълни мазе с буркани, да слага кисело зеле в каца и да посяга на чужди булки, което създава една особена карнавалност на живота му.
         И авторът на тези редове строи къща, върши и другите дейности, споменати тук, а за булките ще поговорим друг път. Както повечето български къщи и моята е строена на няколко пъти или иначе казано, създадена като малко бяло къще на върха на Слатинския редут, София, България, Източна Европа, но все пак Европа, след поредица от пристроявания се превърна в причудливо семейно гнездо от края на XX век.
         Три поколения взидаха сенките си в основите. Който българин е строил къща, ще ме разбере. Но трябваше да се намеси Провидението, за да може в бетонните плочи да бъде вградено нещо, което да ги крепи днес. Затова обаче трябваше да се появи майстор Г.
         Майстор Г. бе обут в гумени ботуши. Над ботушите се издигаха най-кльощавите и най-космати човешки крака, които сте виждали. Майсторът носеше панталони-бермуди от дочен плат, дочена куртка и дочена бейзболна шапка.
         Трудно е човек да попадне на по-проклет индивид от майстор Г.! Той имаше качеството да мачка всичко около себе си. Работниците, които беше довел. Родата ми. Комшиите. Котките ми се разбягаха с ужасни писъци. Вечер най-малкото чираче поливаше на Г. вода да се измие. Чешми и баня у нас дал Бог, канихме Г. няколко пъти да посети банята, но той категорично отказа и даже малко ни намрази.
         Майстор Г. превърна китното ни дворче, където садяхме рози и божури, в нещо като пейзаж от битката за Голанските възвишения. Под всяко дръвче се валяха дъски със стърчащи пирони, зад храстчетата израснаха грозни купчини хоросан, пред входната врата работниците под ръководството на Г. изкопаха варница.
         Майстор Г. пиеше бирата направо от шишето, дори когато го канехме да седне на масата и го глезехме. Той гасеше цигарите си по стълбището, оставяше остатъците от обяда си на площадката.
         Г. имаше особени методи на работа. Той ловко докара нещата дотам, че ние лично опъвахме по улицата арматурното желязо, бъркахме вар и чакъл. Баща ми взе да зида стени, а аз да кова кофраж. Майстор Г. ни наричаше "леваци", питаше реторично откъде сме му се наринали на главата и пиеше бира. Той прогони с кавги един по един работниците от бригадата си и при всяко изгнание стърчеше на скелето и псуваше колкото сила има смаляващия се в далечината изгнаник.
         Криво-ляво бяхме стигнали до изливането на плочата. Вече бяхме направили арматурата под ръководството на майстор Г. и нощем се събуждахме с викове в леглата си, защото ни се присънваше как той ни кара да вдигаме бетон с въжето и кофата до третия етаж.
         Тогава се появи Бай Г. номер 2. Бай Г. номер 2 спря ладата си пред строежа и ни се представи. Беше 1988 година. Развитото социалистическо общество бе докарало положението дотам, че цимент се купуваше само с денонощни висения в склада или с подкупи.
         Оказа се, че Г.-2 бил шофьор на бетоновоз в някакъв домостроителен комбинат. Видял, че сме стигнали до плоча, та да попитал не искаме ли да докара една бетонова помпа и да свършим работата за петнайсет минути. Затворихме си очите пред факта, че Г.-2 се готви да открадне от държавата. Излиза, че не сме били чак такива патриоти.
         На другия ден видяхме един нов майстор Г. Той изрева като лъв при вида на помпата и бетоновоза, но вече беше късно!
         Това, което той бе подготвил като апотеоз на своя гастрол, като малка диктатура на пролетариата по места, пропадаше пред очите му. Удоволствието да ни командва, да изтъква некадърността ни, да ни гони, докато изплезим езици и накрая да му платим за всичко това като попове, отиваше на кино.
         - А-а-а! - крещеше той и крачеше с гумените си ботуши из кофражите. - Тая къща че падне! Че се срине доземи! Ама като не ме слушате! Абе, яз ви казвам, че от това повече къща не става!
         Беше късно. След петнайсет минути плочата беше излята. Разплатихме се с Г.-2 и толкоз. Майстор Г. стърчеше като тъжен лешояд на скелето и гледаше печално.
         Но това е нищо!
         След миг майстор Г. се плесна по челото и закрещя:
         - Мамето му! Циментирахте ми часовника!... Абе, оти ми циментирахте часовника, бе?... Бех го оставил е там на трегеро!... Леле-е-е, що убав часовник беше!... "Пальот", като на Гагарин! Абе, що време съм го носил аз, убав часовник!... Мамето му, що направихте с тия бетоновози?!
         Мъките ни бяха възнаградени!
         Паднахме на колене в двора, прегърнахме котките и се заклехме, че повече няма да строим къща.
         Защото българската къща се строи все така, под ръководството на някой Г. и, уви, Господ рядко се намесва, както в нашия случай.1

 

 

---

 

         1Анализ на епизода

 

         В увода на историята става ясно, че Г. не е само индивид, а преди всичко манталитет.
         Типични черти за Г.: жизнен като видра, лидер от балкански мащаб, който иска винаги край него да има много хора и той да ги "действа", тоест да ги хвърля в някаква уморителна и унизителна дейност, да им нарежда и да си пие биричката на сянка. Това е българско държавническо качество.
         Към края на историята се появява Г.-2, което идва да покаже, че Г. съвсем не е проста фигура, той се раздвоява и разтроява и са възможни случки, в които под различни имена участвува единствено Г.
         Г., който е тук на земята.
         Г. наш насущни.
         Г. сутрин.
         Г. вечер.
         Цял живот с Г.
         Държавата на Г.
         ... Хайде, да не си разваляме настроението!

 

Електронна публикация на 14. септември 2006 г.
Публикация в сб. „Бай Ганьо се завръща“, М. Вешим, Й. Попов, К. Кръстев, С., 1996

г1998-2014 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]