Кръстьо Кръстев

проза

Литературен клуб | страницата на автора | на гърба на класиците

 

Г. вестникар

 

Кръстьо Кръстев

 

         Ето го господин Г. вестникар. Той е начинаещ господин Г., все още не е Големият господин Г., но работи по въпроса.
         Г. засега е глас и съвест на епохата. I
         Г се бъхти за вас.
         "Кокошка ухапва човек!", пише с разтреперани пръсти Г. на компютъра си. И тревожно потрепва при мисълта какво щеше да се случи с вас, ако не знаехте тази новина.
         После търчи на пресконференция, мазни се на коктейл, ръга с лакти конкурентите си около някакъв министър и му пъха под носа магнетофонче с рекламна лепенка на вестника си.
         Г. е титан на перото.
         Г. се бъхти за вас.
         Микрочипове, софтуери, пейджмейкъри и принтери, стотици гениални изобретения на човечеството са впрегнати да донесат неговото послание до вас.
         "Рускиня яде фикус в бар, натрясква се!", донася в кошничката си Г., радва ви и после пие две ракии в "Козирог".
         Кошмарите за Г. започват нощем. Той се връща в стаичката си на "Подуене стрийт", ляга в креватчето си, заспива с палец в уста и сънува. Сънищата му са цветни, обемни, долби-стерео.
         Явява му се Наоми Кембъл и казва: "Господин Г., вече няма да ходя без гащи на прием при Джани Версаче!"
         Студена пот облива вестникаря.
         Ето я и Синди Крауфорд: "Спрях с безразборните полови връзки, отивам в манастир!"
         Г. бълнува и вика майка си.
         Лейди Даяна влиза през вратата и шепне: "Сър, напуснах любовника си жокей, а също така любовника си ръгбист и любовника си капитан от марината! Ще ви видя сега какви ще ги пишете!"
         Г. е вестникар и сънува кошмарите на таблоидния журналист.
         Уж е сутрин и уж никой не е обрал банка.
         "А-а-а, мама!", стене Г.
         И нито един баща не е убил сина си.
         Нито една бабичка не е изнасилена.
         Банда тринайсетгодишни не е разбила аптека, за да грабне ампули с морфин. И хайдуците по пътищата тази нощ са спали влеговищата си.
         И в ресторант "Богат, беден" не са претрепалиникого с бухалка.
         Г. подсмърча насън. Г. вижда кривия пръст на главния си редактор да му сочи вратата.
         Кошмарите на "Подуене стрийт" продължават...
         Мадона не се е съблякла в новия си филм.
         Конкурсът за "Господин Пулсиращи панталони се отлага.
         Дори Батето Славков тази нощ не се е напил никъде.
         Г. скача в леглото и се събужда. Навън е нощ ужасна. Сиви сенки падат през прозореца и стаята се изпълва с призраци. Г. грабва фенерчето си и светва към нещо, което точи нокти в краката намасата.
         Хлебарка.
         Тип народна.
         Г. вади светкавично тефтерче изпод възглавницата си и пише оплезен: "Огромни хлебарки налазват Подуене, разкъсват хора, май!..."
         В този момент хлебарката наистина скача върху господин Г. и го отвлича в дупката си.

 

Електронна публикация на 26. октомври 2006 г.
Публикация в сб. „Бай Ганьо се завръща“, М. Вешим, Й. Попов, К. Кръстев, С., 1996

г1998-2014 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]