Кръстьо Кръстев

проза

Литературен клуб | страницата на автора | на гърба на класиците

 

Пътешествията на Г.

 

Кръстьо Кръстев

 

         Пътешествията са стихията на Г.
         Само дето преди можеше да пътува в чужбина единствено в командировка и след инструктаж как да се предпазва от западното влияние, а сега получи паспорт за цял свят, обаче светът не го иска.
         Но и преди, и сега Г. пътува предимно с търговска цел.
         Да донесе две чанти стока от Капалъ-чарши.
         Да продаде две туби бензин в Ниш.
         Или пък...
         В средата на 80-те един Г. бил изпратен в далечна северна страна, страна на фиорди и суров климат, и участвал в конференция, която се провеждала в отдалечена от населените места хижа.
         Валял сняг на парцали, наоколо се извисявали преспи, автобусът за града идвал само четири пъти през деня и струвал толкова скъпо, че пътешественикът твърдо повярвал в лозунгите на френската революция.
         На Г. му се налагало да купи душ за банята си. Такава била мечтата му.
         Към всичко трябва да се добави и фактът, че той не знаел никакви чужди езици, освен един приблизителен руски, но точно руският не бил много на почит в тази далечна северна страна.
         Затова въпреки капризите на природата, като използвал една кратка почивка, през която делегатите отишли на сауна, Г. навлякъл балтона си и препъвайки се в пешовете му, се скрил в стената от бели снежинки, които продължавали да падат от небето.
         Липсата на българския делегат била открита след два часа. Домакините се разтревожили Хеликоптерите им не можели да летят в такова време, моторните им шейни затъвали в преспите а из планините бродели местните възпитани, но все пак твърде изгладнели вълци и паниката била всеобща. Тъкмо отряд скиори се готвел да се втурне в търсене на Г. и да стреля в снежната каша със сигнални ракети, ето че сред боровете се показала човешка фигура. Фигурата приличала на снежния човек Йети, но носела в ръцете си чудовищно голямо съоръжение, увито в красива хартия, скована от студа.
         Това бил Г. с неговия душ.
         Без да знае дума на местния език, само с помощта на езика на дядо Вазов, с последните си командировъчни пари в джоба, този герой постигнал своето.
         После, в България, носът му придобил виолетов оттенък, който не можел да се премахне с нищо, но душът бил поставен в банята му.
         Само че българският майстор не разбирал нищо от скандинавска глезотия и когато пътешественикът пуснел топлата вода, в къщата му гаснел токът.

 

Електронна публикация на 26. октомври 2006 г.
Публикация в сб. „Бай Ганьо се завръща“, М. Вешим, Й. Попов, К. Кръстев, С., 1996

г1998-2014 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]