П.Г. Кънев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | съвременна българска литература

 

Това

 

П.Г. Кънев

 

 

Отхвърлил цялата дисциплина на
изкуството и правителствата аз
разбирам това, което е било за
други неразбираемо:
аз вдигам чашата си с уиски сега,
в мъглата,
в тази посивяла вечер
и получавам всичко:
нежността на зората и тишината;
стените плачат като стари картини
горящи на клада, небето, небето ми
намига,
всичко е истинско, неогънато,
и искрящо и горящо като пожара
в чашата ми,
това нещо в мен -
крещящо, скимтящо, искащо
това нещо в мен,
в мен в мен в мен
черно като тази нощ, вечно като
дъха на улиците, дълго като
въжето на бесилката, величествено
като танца на мухата в паяжината,
паякът…

 

Но аз имам още малко уиски
и следователно шанс.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

Електронна публикация на 16. май 2011 г.
Публикация в кн. „Американски тетрадки“, П.Г. Кънев, Изд. „Ciela“, С., 2010 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]