П.Г. Кънев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | съвременна българска литература

 

Признание

 

П.Г. Кънев

 

 

на Н.П.

 

 

Ти си слънчева светлина,
слънчева светлина ходеща
наоколо.

 

Просто знаеш колко си
добра.
Играеш си със сериозността ми,
караш ме да се смея,

 

когато си сресваш косата,
всички богове слизат по
нейните вълни и гледат.

 

Ти си жената,
която всички жени
трябва да бъдат.

 

Независимо как си извърташ
тялото
или какво казваш,
то е перфектен диамант,
перфектен динамит срез,
перфектен блясък

 

и когато ти стане тъжно
на мен ми става тъжно,
защото не искам да си
тъжна.

 

Тъжно, през моя живот
не съм казвал на никоя жена,
че я обичам,

 

но го казвам на теб

 

и знам, че ще те нося завинаги
в мен,
отвътре,
отвън,

 

на върха на пръстите,
на ръба на мозъка си,

 

и в средата
в средата,
в средата,
на това, което съм,
което ми е останало.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

Електронна публикация на 16. май 2011 г.
Публикация в кн. „Американски тетрадки“, П.Г. Кънев, Изд. „Ciela“, С., 2010 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]