Пейчо Кънев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | съвременна българска литература

 

Моментът

 

Пейчо Кънев

 

 

Черната стомана. Олющената боя. Кафявият прахоляк.
Ръждата. Жуженето. Кабелите, оплетени като мокра
паяжина. Жълтата лента околовръст. Горещото, оранжево
слънце. Самотните птици. Нежният бриз. Младият мъж,
приближаващ внимателно. Дебелите ботуши. Далечният
вой на ветровете. Пищенето на боговете. Страхът. Младият
мъж, привеждащ се напред. Очите и потта. Треперещите
пръсти. Тежкият костюм. Споменът за благородните
рицари. Шлемът. Клещите. Неувереността. Секундите.
Колебанието. Мълчанието. Споменът за Гордиевия възел.
Тишината. Сапьорският робот. Тихият, механичен звук.
Разгъването на металната ръка. Тежкият заряд. Вдигането.
Секундите. Капките пот от челото. Засечката.
Тишината. Статичният шум от радиостанцията. Заповедите.
Споменът за дом и бебешка количка. Клещите. Решението.
Кратката молитва. Покоят. Моментът. И този след него.
Срязването. Взривът. Тишината. Тишината. Тишината.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

Електронна публикация на 24. ноември 2014 г.
Публикация в кн. „Уиски в тенекиена кутия“, Пейчо Кънев, Изд. „Жанет-45“, Пл., 2013 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]