Светулки осветиха нощта,
като експлозии на звезди,
и чакахме да си тръгне скръбта –
две изгубени в думите души.

Но нищо не е такова, каквото е.
В кокаиновото море на мрака
ние се завръщахме като към Итака,
където ни чакаше нашето небе.

върни се | продължи