Пейчо Кънев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | съвременна българска литература

 

Поет в Чикаго

 

Пейчо Кънев

 

 

Този град е страховит и прекрасен!
Неговото бляскаво езеро с белите яхти, чайки
и чапли, полюшващи се спокойно върху
мраморните вълни;
силно блъскащият вятър,
кривящ короните на импозантните дървета;
тези луди и красиви хора, ходещи
нагоре и надолу по улиците,
докато Сиърс Тауър пронизва алабастровото небе.
Тук, преди много време, в една малка къща,
Карл Сандбърг записваше виденията си.
Не много надалеч Хемингуей научи
как се зарежда пушката.
Това е град на касапи, гангстери
и поети, смъркащи небеса.
Това е град на несигурност
и погрешно разбрана простота.
Това е град на обичта
и ножовете, водещи до забрава.
Но все още е твърде рано...
Един от онези дни, в които се събуждаш с думи,
преобразяващи се в пари;
непозволими поетични мечти...
Бог не дава своето разрешение на всеки един драскач.
Чаша кафе или неразгадания цвят на уискито –
кой абсурд ще избере поетът?
Този град ще се погрижи за това!
Преди години можеше да видиш малката
Гуендолин Брукс да скача на въже със стихове,
пенещи се в главата й,
а Шъруд Андерсън да гради вселени с думите си.
Днес баровете са пълни с крещящи словослагатели,
сутрешните булеварди вдишват и издишват потни
кънкьори, кучкари и забързани печатари.
Това е твоето място под слънцето. Град на съдбата!
Не го напускай...
Камъните от нереалната градска стена
никога няма да ти кажат Довиждане!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

Електронна публикация на 24. ноември 2014 г.
Публикация в кн. „Уиски в тенекиена кутия“, Пейчо Кънев, Изд. „Жанет-45“, Пл., 2013 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]