Пейчо Кънев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | съвременна българска литература

 

Цветаева на брега на езерото Мичиган

 

Пейчо Кънев

 

 

Или поне книжката й „Избрана лирика“.
Рано е. И двамата гледаме как слънцето
се показва зад огромнобелите облаци и
мълчим. Тя е затворена, аз съм самотен.
Няма много за казване, нито за разбиране.
Ако разтворя страниците, бих разрушил
мига. Затова паля цигара и пускам
дима нагоре към облаците. Тих глас се
надига измежду кориците, но аз слагам
пръст на устните си и казвам, че това
е „нашата“ тайна. Изведнъж се появява
човек, носещ голямо огледало. Какво
прави в този ранен час на пустия плаж?
Той не ме вижда, нито пък аз него. Спира
до водата и остава скрит зад огледалото.
И то се превръща в окото на водата. Аз
мълча и гледам, а Марина вече я няма.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

Електронна публикация на 24. ноември 2014 г.
Публикация в кн. „Уиски в тенекиена кутия“, Пейчо Кънев, Изд. „Жанет-45“, Пл., 2013 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]