Пейчо Кънев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | съвременна българска литература

 

На източния фронт

 

Пейчо Кънев

 

 

Лежа до тях в окопа, пия руска водка и
галя червената си брада.

 

Чета им любовни писма, написани
на немски, избелели от сълзи.

 

Генералът им няма крака, нито ръце,
а само една глава, която се върти
и крещи заповеди.

 

За да съобщя на жените им за тяхната смърт,
използвам пощенски гарвани –
големи и черни.

 

Изпраните бели ризи на телата им бавно
се окървавяват от залязващото слънце.

 

Генералът подпалва мустаците си и
страшно мълчи. После затваря очи.

 

А на небето виждам бял гълъб, който лети
към XXI век и към следващата война.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

Електронна публикация на 21. декември 2015 г.
Публикация в кн. „Живо месо“, Пейчо Кънев, Издателство за поезия „ДА“, С., 2015 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]