Пейчо Кънев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | съвременна българска литература

 

Адажио

 

Пейчо Кънев

 

 

Утрото доведе зимата и дърветата побеляха,
като в сън на наркоман.
Единственото, което мога да правя в тази
белота, е да мисля за черни неща:
гарвани, кафе и вътрешността на главата ми сега,
в която мислите се щурат като мравки.
А след като слънцето изгрее, ще си сложа
черните очила и ще очаквам нощта.

 

Пишещата ми машина трака като зъбите на
невротик. След всяко натискане на клавишите
те отхапват парче от белотата.
Мракът най-накрая дойде.
Токът беше спрял, свещите бяха свършили,
затова се принудих да драсна клечка и да
запаля хартията от машината.
Тя изгоря моментално, но успя да освети за миг
стаята и всички черни лица по прозорците.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

Електронна публикация на 21. декември 2015 г.
Публикация в кн. „Живо месо“, Пейчо Кънев, Издателство за поезия „ДА“, С., 2015 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]