Пейчо Кънев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | съвременна българска литература

 

Нирванистът

 

Пейчо Кънев

 

 

Колко ужаси непонятни.
Каква крещяща тишина.
Лятна, празна улица,
осветена от слънцето на
едничката жълта бегония в градината.
Смълчани, неподвижни дървета
с накацали по тях черни птици.
Вятър, скрит във вятъра
и влачещо се време.

 

Седя на пода до вратата
и чакам със затворени очи пощальона
да ми донесе утрешния вестник
с бъдещите новини.
Виждам някаква неясна фигура,
която пресича улицата и тъкмо
да прекрачи прага се спира,
остава там до идването на нощта
и после влиза заедно с мрака.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

Електронна публикация на 21. декември 2015 г.
Публикация в кн. „Живо месо“, Пейчо Кънев, Издателство за поезия „ДА“, С., 2015 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]