Тъгата e в тези
реки от уиски
в тези морета от бира,
опитвам се да я забравя,
но това, което постигнах
е че разруших себе си.

Така, както ти винаги искаше.

Сега ме виждаш –
беден и смирен
и в леглото чакам звука
от твоите стъпки,
тавана пропада надолу,
стените потъмняват
и любовта ми е суха като
увяхнала роза. Тя –
преди червена като кръв –
сега е обикновена – боклук –
в дъното на коридора
на нирвана...

върни се | продължи