П.Г. Кънев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | съвременна българска литература

 

Колелото на късмета

 

П.Г. Кънев

 

 

Съботен следобед,
пия бира в бар на брега на езерото Мичиган.
Август. Слънцето е нависоко и
момичета с мокра от плуване в езерото кожа,
вървят под него, всяка една от тях толкова
красива.

 

Междувременно,
много километри надалеч, в държави, за които
не знам нищо,
много хора, за които не знам нищо,
са изнасилвани, бомбардирани и убивани,
заради различни безсмислени причини,
за които не знам нищо.

 

Опитвам се да си го представя,
опитвам се да си представя подобен ужас
случващ се в същия момент, в който довършвам
бирата си и поръчвам следващата на усмихнатата
сервитьорка.

 

Невъзможно е.

 

Част от мен отчаяно иска да се почувствам виновен,
но на изнасилваните, бомбардираните и убиваните
не им пука.

 

Ако им се даде избор, те също
ще искат да пият бира в бар на брега на езерото,
докато бомбите падат върху хора, които не познават.
Колелото на късмета се върти и раздава ужас на някои,
а на други частичен мир.
Мога да стоя с часове пред Белия дом,
размахвайки антивоенни плакати,
но това няма да промени нищо.

 

След един кратък момент колелото
                                                          ще се завърти отново и
моят собствен ужас ще започне.

 

Дотогава ще пия бирата си,
ще се усмихвам на сервитьорката
и ще се чувствам добре за времето, което имам,
тъй както би направил всеки нормален
мъж.

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

Електронна публикация на 27. май 2010 г.
Публикация в кн. „Американски тетрадки“, П.Г. Кънев, Изд. „Ciela“, С., 2010 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]