Пейчо Кънев

поезия, рецензии

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

„Леванте” от Керана Ангелова

 

Пейчо Кънев

 

 

Корица на книгата

         Винаги съм смятал Керана Ангелова за много добър писател, за майстор-ковач на думите, но преди време в пощенската ми кутия пристигна една тънка книжка, носеща нейното име, която бе изпълнена с поезия. Точно така – изпълнена. Защото това се случва все по-рядко и по-рядко. Повечето стихосбирки „съдържат” поезия, в тях са „поместени” стихотворения. Книгата на Керана Ангелова е изпълнена с поезия. Книгата се казва „Леванте”.

 

         Но тя е изпълнена и с много други неща.

 

         В „Леванте” има много Бургас, но не онзи общия, гъмжилото от човеци и хиляди преплетени съдби, а личния Бургас, който е един прозорец през нощта, осветен от самотна свещ и две очи, наблюдаващия притихналия и спящ град, под звуците на скърцащо перо.
         В „Леванте” има море, онова всепоглъщащо море, което пази спомена за много бургаски поети, техните съдби и думи, изпращайки словото им към безкрая.
         В „Леванте” поезията не настоява, не се натрапва, но безусетно приласкава и човек влиза, пристъпва в нея, потъва в думите и започва да се чувства все по-топло и топло.
         В „Леванте” има време, тази тънка книжка е изпълнена е с време, онова ронливо и трошливо време, което сме сгънали в салфетка и сме прибрали в задния си джоб. В него са приютени спомените за деца и отминали любови, приятните, но и тежките моменти, онези моменти, когато същото това време ще ни е нужно, „когато след време свърши времето и изтекат времената”.
         В „Леванте” има самота, от онзи продължителен вид, който се среща само в Макондо, докато дъждът не спира да се сипе, засипвайки човеците, магиите и вечността.
         В „Леванте” има много живот, от онзи безвремеви вид, понеже „животът е нито къс нито дълъг понеже не се измерва с годините”.
         В „Леванте” има носталгия, тъжната и безкрайна носталгия, която остава с нас и в нас до края, носталгия за скъпите ни сърца, които сме изгубили по дългия път, онези, които са туптели задно с нас, топлили са ни, докато сме крачили заедно към хоризонта.
         В „Леванте” има много любов, която се разлива като петмез по белите страници, събирана, за да бъде излята, като изповед, като болка.
         В „Леванте” има поезия, изпълнена е с поезия, хубава и чувствителна, човешка и топла. Стопляща.
         В „Леванте” има всички тези неща, които скупчени заедно съставят една чудесна стихосбирка.

 

         Керана Ангелова е изключително чувствителна поетеса, нейният радар или ако трябва да използвам морска терминология, нейният сонар винаги се разпиуква тревожно при всяка човешка драма – лична и чужда: „...и детето в мене проплаква като малък чакал”.
         Затова „Леванте” е книга, предназначена за онези дъждовни неделни следобеди, през които най-красивото нещо, което можете да направите е да се настаните в удобното кресло с чаша вино и да разтворите тази книжка, да потънете в нея, докато навън вятърът издухва всичко лошо и дъждът отмива всичко черно.

 

 

 

---

 

Керана Ангелова. Леванте. Изд. „Знаци”. Бургас, 2014 г.

 

Електронна публикация на 23. февруари 2015 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]