Калин Василев

поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | съвременна българска литература

 

Ти не виждаш

 

Калин Василев

 

Истината в дъното на очите им докато се смеят
Жената с косата, дори и когато е твърде близо, а от дъха й завесата хлътва навътре
Бучките захар в чая /два пъти жожоба pls/
За кого идва линейката - хората спират и започват да се броят по тротоарите, не спират пътниците
Къде сочат неговите ръце, докато наблюдаваш очите му
Последните цифри в касовите бележки
Лицата им когато говорят за теб
Онези странни типове от последния етаж, които си пишат имената на обратната страна на часовника
Никой когато идва иглата

 

Смисъл в много неща -
немския език,
глада на децата в Африка,
хората които дават лъжи за кръв,
стереометрията,
момичетата, които не могат да танцуват,
много хора, които мислят като един,
излишните жици в бомбите с часовников механизъм

 

Какво си представят слепите хора, докато пеят
Колко бързо пада мрака когато дамата отпред е в тъмни нюанси и всички вървят бавно. След теб. „Беше прекрасен
съпруг, син, чичо... Пръст при пръста”. Някои неща са убийствено бързи. Отиваш долу. Цветята няма да ти помогнат,
но поне малко разведрят обстановката.

 

Момичето, което скоро ще убие булката
Пурпурните реки, които тръгват от Изток

 

Детайлите, които огледалото скрива специално за теб. Спомени. И може би така е много добре.

 

Малките бели пакетчета в джобовете на хората, които смяташ за чисти
Smith & Weson на колана му. Той все още те обича

 

Хората, които падат от кейове, сгради, мостове
Хората, които преминават граници в бусове
Хората, които ги купуват нощем под уличните фенери

 

Човекът, който държи четири аса. Лицата им са безжизнени

 

Какво носят в дамските си чанти високите руси жени, които влизат в банките
Какво иска да ти покаже мъжът с шлифера в парка

 

И може би така е по-добре

 

 

 

 

Електронна публикация на 26. юни 2008 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]