Теодора Лалова

поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на авторката | съвременна българска литература

 

***

 

Теодора Лалова

 

 

 

камбаните на църквите се плисват в краищата на следобеда
и окапалото над челата ни слънце гони парчета звън
събира ги в броеници закача ги по клоните на борове и шипки

 

това е отброяване разпадането на април
(„последната надежда за спасение”)
и пренареждане на всичките пейзажи
     на този замък преглътнат в земята - Кащело дъ Фария сдъвкан до мъх и треви
          на река Кавъдо която връзва вековете през ръцете ни – смалява ни до
възстановката на хора
               на река Лима която издига дъно до небето - да расте отново лилавата пролет
върху пръсти от тиня
                    на река Доуро която се промъква зад гърбовете на къщите - затръшва вратите
към римските мостове

 

това е залязване на книгите с представи
разшиване на езиците
олтари в чест на меланхолиите

 

виж
пролетта реките камъните тревите звънът и слънцето те питат

 

кой би бил ако бе правил други избори

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

 

Електронна публикация на 23. юни 2016 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]