ЕДНО ДЕТЕ УМРЯ

Едно дете умря!
За друго не мечтая.
Нали децата са добри и зли?!
Тъй както са пред нас,
без да знаем
ще ги превърнем
     в богове – мъгли.
Едно дете умря!
За друго не мечтая.
Дори и да мечтая,
       няма знак
изписано сгрешен.
       Там – накрая –
опитва се да бъде прахоляк.
Едно дете умря!
За нежност си мечтая.
Дали да се спася
и този път?!
Едно дете умря!
Умря чрез рая.
А аз треперещ за смъртта скърбя.
Но ето – сред дъжда -
безмълвно се промъква
уханието на сълза – пчела.
Ще бъде тук. И без да зная,
ще отнесе най-чезнещия смях.
 
 
 
 

Марин Лазаров | Литературен клуб