Леа Коен

публицистика

Литературен клуб - 20 години! | нова българска проза/поезия | страницата на авторката

 

Новата културна революция

 

Леа Коен

 

 

        След като българите избраха за свой роман „Под игото” (второто почетно място бе заето от постоянния нобелов претендент Антон Дончев), след като Лили Иванова вече пя в „Олимпия”, а Бетина Жотева тръгна да разбива с чукове клекалото в инсталацията на Давид Черни в Брюксел (впоследствие дамата се успокои с една черна бурка, наметната върху неприличната по нейно мнение част от художественото произведение), може да се каже, че новата ни културна революция е в основни линии завършена!
        Ако към тези събития, събрани само в последните няколко месеца, се прибавят класациите за най-кретенска песен за Евровизия, за най-безвкусна мис България и за най-голям дебил в реалити шоуто „Вип Брадър” (няма да споменавам инициали, за да не ме обвинят в неуважение към държавен глава, макар и бивш), ще се получи картина, която ще затъмни мечтите дори на най-закоравелите родни хунвейбини. Остава само да позалепим изпопадалите елементи от паметника пред НДК, да възстановим „Златният Орфей” (ако вече това не се е случило), и пеейки заедно с Йорданка Христова „Животът е Кубав” да си организираме най-голямото масово хоро на бившия площад „Девети септември” пред бившия Мавзолей по повод доживотното избиране на Г.П. за президент на бившата Народна република.
        Само че в България „бившите” неща и хора имат свойството да бъдат и настоящи, и бъдещи.
        Казват, че някои страни погребвали мъчително миналото си. Други като България предпочитат да абортират настоящето. Преди години имахме една единствена мумия и тя заемаше централно, почетно място в центъра на София. Като ученици ни водеха задължително да я гледаме и на въпроса защо там държат умрял човек, пионерската ръководителка ми даде отговор, който помня и до днес: „Другарят Димитров никога няма да умре!”
        Тогава се усъмних, но сега си мисля, че е била напълно права.
        Мавзолеят уж го няма, но мумиите от миналото са навсякъде. В „Голямото четене”, в парижката „Олимпия”, и даже в Брюксел. Като в библейската история за Голем, те се надигат и от други места – горе-долу от всички краища на родината и вече няма защо да ходим да ги посещаваме в Мавзолея, защото те са си навред сред нас: гледат ни от Вип Брадър, превърнали са в своя крепост готическата развалина НДК, а медиите, особено ония с германските пари, чрез ежедневни заклинания събуждат като в оня весело-страшен филм за мумията все повече мъртъвци. А само преди някакви си 20 години безгрижно пеехме от площадите на децата: „Комунизмът си отива, не бойте се, деца”. Прибързано заключение на незрели наивници! Даже и Кирчо Маричков с безграничния му оптимизъм сигурно не вярва вече в него! Румънският Дракула, симпатично чудовище с голям туристически потенциал, е вече на близо 300 години и няма намерение да се предава. Нашите вампирясали мумии – също! Те са навсякъде около нас в настоящето ни, макар и без туристически потенциал.
        Някои обаче вече дават заявка и за бъдещето.
        Защото нашата културна революция обхваща не само културата. Тя е тотална, мондиална, глобална!
        Тя включва кандидатурата на С.П. за генерален секретар на НАТО, както и по-ранната на неговия наставник С.С. за ПРЕЗИДЕНТ на ЕС. Без да забравяме плановете на Станишев и на лицето Ковачки (енергиен олигарх, любител на хардчалга, спасител на фолкс робини и временен покровител на литературата) за опасните български ядрени играчки. Или постоянните опити на президента да ревизира ангажиментите ни с ЕС, както и други малки и големи изненади, които ще бъдат сервирани на населението, след като за пореден път се яви на избори, така както по времето на развития социализъм периодично се явяваше в пунктовете за кръводаряване, които организираше държавата.
        И така, новата културна революция е почти завършена. Остава да разберем какво последно мисли Карбовски за „Истината за Лили Иванова”, за да можем правилно да се ориентираме в поставянето на този крайъгълен камък на нашата култура.
        След това със самочувствието на възродени да съберем най-после кураж и да кажем истината, която ни измъчва:
        - ЕС изобщо не ни заслужава и ще си го получи за всички мизерии, които ни организирва чрез Мануел Барозо, Майкъл Лий и Франц-Херман Брюнер.
        - НАТО е гола вода и да взема по-бързо да избира С.П. за свой шеф, та да се сложат нещата в ред, а Барозо да праща имейл на Кобурготски, преди да е размислил царят дали да не става пак я премиер, я президент.
        - Ония, дето раздават нобеловите награди за литература в Стокхолм, да се вземат у ръце и да ни предоставят полагаемото ни се, защото...
        - Холивуд да си гледа работата със скапаните си филми и да проучи как е произведен „Дзифт”, за да излезе от кризата. В тази връзка на наградата „Аскер” да бъде даден статута на „Оскар” и Брад Пит да НЕ бъде номиниран за нея.
        - Веднага да се отмени концерта през август на Мадона, защото не е пяла на 19 януари в „Олимпия”.
        - Вместо Дьо Вилпен за съветник на Станишев да бъде поканен Фидел Кастро, който, според някои слухове, вече не се изпускал.
        - Естествено всичко това да завърши с един огромен концерт с Йорданка Христова и Алла Пугачова, който да бъде предаван чрез специален теле-мост в Москва, Пхенян, Хавана и София.
        - Всички българи да изпратят есемеси за отваряне на „Козлодуй” и за признаване на Белоградчишките скали за първо чудо на света, като средствата от тях бъдат вложени в голямата благотворителна кампания на бивши членове на Политбюро „Искам бебе”.
        Естествено, есемесите на ромското население, няма да бъдат взимани предвид.

 

26.03.2009 г.

 

Електронна публикация на 27. март 2009 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]