Нели Лишковска

проза

Литературен клуб - 20 години! | страницата на авторката | съвременна българска литература

 

ПТИЦАТА

 

Нели Лишковска

 

 

 

         Зазимявах градината. През октомври това е основното ми занимание. Прибирам саксиите на завет под навеса. Подкастрям храстите. Събирам окапалата шума.

 

         Докато метях плочите, край ушите ми се разбръмчаха оси. Бяха любопитни да разберат какво става. Не се притесних от присъствието им. Бях спокойна. Мен никога не ме е жилила оса.

 

         Една от тях падна в изкуственото езерце и безпомощно зажужя. Сърце не ми даде да я гледам как се дави. Извадих я и я оставих на един камък да й изсъхнат крилцата. Само след минутка се появи птица. Не беше врабче, по-голяма. Може би гугутка или врана.

 

         Появи се буквално от нищото, клъвна осата и отлетя.

 

         Той отново ми даде знак, че не бива да се бъркам в неща, които не са моя работа.

 

         Успокоих се с мисълта, че въпреки Него, тази минутка живот, която подарих на малката осичка – си е заслужавала. Друг е въпросът, че най-вероятно Минутата живот беше взета от моята сметка.

 

         Освен това си казах, че насекомото беше послужило за храна на една гладна птица. Значи случилото се беше полезно.

 

         Да, но това беше истината само в материалното, земно ниво. Колкото и да не ми се искаше да призная, духовният смисъл на тази случка беше друг.

 

         Птицата беше ИЗПРАТЕНА, за да поправи онова, което аз бях объркала с намесата си. Пред мен, Той вече дори не смяташе за нужно да използва илюзията, да маскира нещата по начин и във вид, достъпен за възприемане от биологичния ми мозък. Отново ми беше показал Истината такава, каквато Е.

 

         Защото... птицата нито долетя от някъде, нито отлетя след това. Тя буквално се материализира върху камъка, клъвна осата и изчезна. Веднага беше ИЗТРИТА от тази реалност. Като с гума. Първо краката й се стопиха, после тялото, накрая – главата.

 

         Видях Истината и още веднъж осъзнах, че всичко е абсолютно съвършено. Без значение дали ще се намесим в него или не.

 

         Човек не бива да стои безучастен. Безразличен към света, в който е поставен. Но когато неговата намеса е ГРЕШКА, нещата биват поправяни на мига. По възможно най-добрия и полезен начин.

 

         Тогава си помислих, че всичко тук и всички ние във всеки един момент можем да бъдем изтрити от тази реалност.

 

         Но Той още не го правеше.

 

         Защо? Запитах се тихо. Защо?

 

         И се разплаках над прецъфтелите рози в градината.

 

 

10.10.2013 г.

 

 

Електронна публикация на 10.октомври 2013 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]