Нели Лишковска

проза

Литературен клуб - 20 години! | страницата на авторката | съвременна българска литература

 

EX-D

 

Нели Лишковска

 

 

 

         Не се чувстваше добре. Не можеше да си криви душата. Нямаше понятие защо, но беше факт. Беше му някак... неестествено. Състоянието му в момента противоречеше на представите му за завършена личност. И за пълноценен живот.
         Не беше гладен, нито жаден. Седеше си на топло в квартирата. Беше платил сметките за тока, парното, водата. Подобни текущи задачки не го притесняваха, за разлика от половината гражданство на страната. Имаше работа. Заплатата му беше достатъчна. Стигаше му за всичко и дори оставаше малко, което харчеше в съботните вечери с момчетата я в бара, я на някой футболен мач или друга подобна глезотийка.
         Извеждаше и гаджето на ресторант или кино от време на време.
         Тя беше добро момиче. Изобщо не му досаждаше. Винаги се обаждаше преди да дойде при него. Не мрънкаше за глупости. Не капризнечеше. Радваше се като дете на дребните подаръчета, които й правеше понякога – за рождения ден или Нова година.
         Умерено се съгласяваше с него, а ако се заформеше спор, се стараеше да изрази мнението си ненатрапващо се и без капка агресия. Умееше да слуша, без да го пракъсва с неуместни въпроси.
         И в леглото беше съвсем по неговия вкус – топла и нежна.
         А най му харесваше, че не го тормозеше с намеци от рода на: „Скъпи, обичаш ли деца? Толкова са сладки...” или „Вчера Лора се похвали в службата с годежният си пръстен. Красота!!”
         Изобщо, той нямаше от какво да се оплаква или недоволства. Би трябвало да е щастлив.
         Най-вече защото напоследък спеше нормално. По осем часа. Здрав, непробуден, дълбок сън. Будеше се сутрин бодър. Свеж като репичка. Пълен с енергия. Готов да завладее света.
         От доста време и онази влудяваща болка, от двете страни на главата му, не беше се обаждала. А имаше периоди, когато му идеше да вие.
         И той виеше и се мяташе, облян в пот. Пред очите му тъмнееше. Плуваше в черна пелена. Ушите му бучаха. Зъбите тракаха. Тресеше се, трепереше, стенеше. Губеше представа за всичко наоколо.
         Но това беше преди.
         Сега нещата бяха съвсем наред. И край него, и вътре в него. Беше му светло и радостно.
         Именно затова не можеше да си обясни защо се чувстваше така.
         Неестествено.
         Прозя се. Беше време за лягане. Изми си зъбите. Облече си пижамата. Мушна се под завивката. Загаси нощната лампа и почти веднага заспа.
         А после...
         Бившият Демон се усмихна в съня си.

 

 

 

 

Електронна публикация на 28. декември 2010 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]