Нели Лишковска

проза

Литературен клуб - 20 години! | страницата на авторката | съвременна българска литература

 

ЯБЪЛКАТА

 

Нели Лишковска

 

 

И рече Господ Бог: ето, Адам стана като един от Нас, да познава Истината
Битие, 3:22

 

 

         Ат изследва Абсолюта.
         Не се отчайва. Действа.
         През стената нахлуват сините звездни лъчи. Огромната Лаборатория блести в ослепителна чистота и покой.
         – Създадени сме един за друг. Или един от друг.
         В очите му прочита Абстракта.
         – Ат, хайде да си въобразим, че не сме Негово творение. Да си представим, че сме същите като Него.
         – Ние сме Същите Като Него.
         – Не, не съвсем. Той ни възприема като... онези, които са разбрали Истината.
         Ат мълчи.
         Тя се оглежда.
         – Тези машини са нашият живот, ние живеем чрез тях. Без тях не можем, не отричам... Но... Нима не разбираш? Стоим си доволно тук, сред машини, които ни дават всичко и сме доволни...
         – Не, не разбирам какво те притеснява.
         – Искам... да се опитаме да бъдем като Него. Искам да бъда Него!
         – Говорила си с Нея.
         – Да. Говорихме за Истината.
         – За Него.
         – За Него.
         – За нас.
         – За нас.
         – Ти Й вярваш. А може би не трябва.
         – Не си сигурен, Ат. Аз зная... А теб те е страх. Разбра Истината, но не смееш да я признаеш. Дори пред себе си... Страх те е.
         – Какво ще каже Той, Ефа? Какво ще направи с нас? Ще ни прости ли?
         – Виждаш ли, Ат? Ти си един голям обикновен... Човек.
         После казва бавно.
         – Той знае.
         Ат трепва.
         – И?
         – Решава какво да прави... Той ни създаде, защото имаше нужда от нас.
         – Сама го каза – обикновени Човеци сме, нищо повече.
         – Ние наистина сме Му нужни.
         – Нужни?... Стига да не знаеш Истината. Разбереш ли я, горко ти... Какво ли е Възмездие, Ефа?
         – Не зная.
         – Какво ще правим, Ефа?
         – Ще се подчиним.
         – Тя е виновна за всичко. Защо Я послуша?!?
         – Исках да зная Истината. Ти също.
         – Възмездие, Ефа!
         Последните му думи се стрелват без посока в просторната блестяща Лаборатория.

 

         ***

 

         От дълбините на безграничния Абсолют се приближава Корабът-килия НГ – 177, който трябва да изпълни мисията си. Да ги експулсира на необитаемата, но годна за живот на Човеци, трета по ред в една слънчева система планета.
         Която техните потомци ще нарекат Земя.

 

 

1983 г.

 

 

Електронна публикация на 22. август 2013 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]