Владо Любенов

поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | нова българска поезия

 

Сутрешен сняг

 

Владо Любенов

 

 

Той роди се във осем,
във девет се влюби.
Във десет почти остаря.
Край велико прозрение мина на косъм -
в единайсет.
В дванайсет умря.

 

Във един го зариха,
в два светът го забрави,
в три друг купи ненужния гроб.
Точно в четири гладните псета се сбиха
за три кокала
в мръсен вързоп.

 

В пет се спусна мъглата,
в шест светът се задави,
в седем всичко съвсем опустя.
А от осем до осем сняг валя над земята
и затрупа със бяло
смъртта…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 09. декември 2007 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]