Цветелина Манова

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на авторката

 

Арахнофобия*

 

Цветелина Манова

 

 

 

И в най-тясната лудост
ще ти намеря прозорче
само не ме затваряй
в главата на притежателя й

 

Пълнолуние
е. Ще крещя
дишай дълбоко че да не събудиш чудовището
дето дреме скрито в гардероба
Паякът дращи, дращи, ще те докопа
протегнати ръце са алвеолите
на сгърчените ти от ужас дробове
убиецът заспа в леглото, гушнал куклата
мамо, мамо, ще мога ли
да счупя утре лекичко главата й
да видя, мамо, през кое ухо
и как ще излети душата

 

Паяжина.
Лепкаво е
всички пътища са всъщност клетки
объркан съм ще скачам на трамплин
за да надскачам себе си
ще оближеш ли от устните ми самотата
ако обещая никога повече да не се променям
Пълнолудие
е. По кея безработни
размахват черни крайници вампирите
и бършат мармаладени уста
в мъхнатите усмивки на ръкавите
Обезценяване. Фалит и крах
на кръвните ни банки
и гладни времена настанаха
През лудостта дали ще те намеря?
Тъй стъклени капаци са очите ти...
Да ги полазя ли
със тарантулови крачета
да те пробия ли със палаво хоботче
за да те имам без очи и без въпроси
да чуя как крещиш от облекчение -
останал най-подир и без душа

 

 

 

 

 

 

 

 

---

 

* Трета награда на националния младежки
конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ - 2009 г.

 

 

Електронна публикация на 10. ноември 2009 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]