Цветелина Манова

поезия

Литературен клуб - 20 години! | нова българска литература | страницата на авторката

 

Сънят на богомолката*

 

Цветелина Манова

 

 

 

събуждам се в леглото на убиец –
с буца в стомаха си и с кръв по пръстите
и няма смисъл да се крия в шепите си
да избягвам лустрото
на светлината, да се
заравям под чаршафите
още потръпващи от скорошен екстаз
утрото е по-мъдро от деня но само
когато устните ми търсят жертва
когато бедрата се разтварят
мокри от нежност
а тялото крещи до лудост
изгаряйки на светлината
в поредния отчаян порив
за копулация

 

 

 

 

 

 

когато камъкът

 

 

 

няма устни; има само метафори
има го само онова статично поклащане
на тъжно-кривия му профил; само онази съвършена
несферична назъбеност
и липса на звуци, от която понякога почти те заболява
ухото
и тежестта
която сякаш съществува
единствено за да се подиграе
с гравитацията
само онзи вековен мъх по дупчиците
кухият варовик, оронил зъбчетата
няма устни, има само отсъствие
на времепространство, семена и лъжи
когато камъкът се смее

 

 

 

 

 

 

Ex nihili

 

 

 

понякога
когато съм сама
затварям очи и
целувам
фосфоресциращите устни
на светулките
...
събуждам се
и дълго светя в тъмното

 

 

 

 

 

---

 

* Втора награда на националния младежки
конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ - 2010 г.

 

 

Електронна публикация на 16. декември 2010 г.
г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]